— Нищо, с което аз и дамата да не можем да се справим — отвърна Бакстър и отвори вратата на файтона. Обви ръка около кръста на Шарлот и леко я качи вътре — Откарайте ни обратно в дома на мис Аркъндейл.
— Да, сър.
Бакстър скочи в купето, затвори вратата и се отпусна на седалката срещу Шарлот. Файтонът шумно потегли напред. Бакстър бързо хвърли поглед встрани, за да се увери, че завесите са спуснати. След това се обърна към Шарлот. На оскъдната светлина очите й блестяха като скъпоценни камъни.
— Мистър Сейнт Айвс, просто не мога да изразя благодарността си за това, което направихте тази нощ — каза тя. — Постъпихте благородно и смело, изключително находчиво. Нямам вече никакви съмнения относно вашето назначение на служба при мен. Мистър Маркъл беше напълно прав.
Внезапно в него избухна гняв. Помисли си, че неразумната мис Аркъндейл тази нощ можеше да бъде убита. А ето, че тя просто си стоеше срещу него, изпълнена с възхищение и доволство, като че ли той бе някой слуга, който блестящо е изпълнил задълженията си. Това беше достатъчно всеки разумен човек да избухне.
— Радвам се, че сте доволна от услугите ми, мис Аркъндейл.
— О, това наистина е така, сър. Вие наистина ще бъдете незаменим доверен човек.
— Но моето професионално мнение е — продължи той тихо и преднамерено бавно, — че вашите безразсъдни действия тази вечер са просто непоносими. Няма никакво извинение за такава глупост, мадам. Сигурно съм си загубил ума, за да ви позволя да претърсвате къщата на Друзила Хескет.
— Не си спомням да съм ви искала позволение.
— Можехте да бъдете наранена, дори убита, от онзи негодник или от някой друг като него.
— Не бях изложена на никаква опасност, благодарение на намесата ви, сър. Наистина, не знам какво щях да правя тази вечер без вас. Досега никой мъж не ме е спасявал, мистър Сейнт Айвс. Беше наистина много вълнуващо. Подобни неща могат да се прочетат единствено в готическите романи или в поемите на лорд Байрон.
— По дяволите, мис Аркъндейл…
— Вие бяхте чудесен, сър. — Без всякакво предупреждение, тя се наведе напред, унищожавайки разстоянието между тях. Обгърна с ръце врата му и го прегърна.
Полите на наметалото й се увиха около него. Изведнъж го облъхна топло, упоително, неописуемо ухание. Това бе някаква невероятна смесица от лекия, с дъх на цветя, парфюм на Шарлот, от билковия сапун, който тя използваше, и примамливото, неописуемо сладко ухание на тялото й.
Почувства се така, като че ли го бяха хвърлили в някоя от собствените му химически смеси. Като че ли някаква невидима помпа по мистериозен начин бе изсмукала всичкия кислород от въздуха. Можеше да вдъхва единствено аромата на Шарлот. Завладя го особено усещане, бързо и остро като светкавица, нажежено до бяло, като светлината, която сам бе създал. Това предизвика истинска химическа реакция в тялото му. Древните бяха вярвали, че с помощта на огъня е възможно оловото да се превърне в блестящо злато. В този момент Бакстър разбра, че огънят, който го изгаряше отвътре и караше кръвта да бушува във вените му, можеше да превърне гнева му в диво сексуално желание.
Искаше я. Сега. Тази нощ. През целия си живот не бе пожелавал така една жена.
Когато тя понечи да се отдръпне, той нежно обхвана лицето й с длани. Впи поглед в нея, смаян от силата на собственото си желание.
— Простете, мистър Сейнт Айвс — промълви обезпокоена Шарлот. После се усмихна колебливо. Бакстър не можа да откъсне поглед от устните й. — Нямах намерение да ви притеснявам. Но беше толкова вълнуващо, че…
Бакстър не отговори. Бе изгубил способността си да мисли.
Можеше да направи само едно. Наведе глава и я целуна.
Глава 4
В един миг Шарлот изобщо не разбра какво става. Чувстваше единствено топлото докосване на устните му, както и нежността на целувката. След това разбра. Той я любеше. Точно там, във файтона.
Пламъците на жарката, буйна страст, която бе съзряла в погледа му още от първата им среща, лумнаха с пълна сила. Те замаяха съзнанието и чувствата й, както мигновената светлина на фосфорната смес бе замъглила погледа й.
Чувстваше се така, като че ли бе влязла в някаква странна, великолепна стая, в която множество големи свещи разпръсваха своята светлина, а тя на свой ред се отразяваше от многобройни огледала. Беше едновременно вълнуващо и объркващо, и малко страшно. Не можеше да види къде е вратата. Не знаеше как би могла да избяга, ако се наложеше.
Устните му се раздвижиха върху нейните, задълбочавайки целувката. От гърдите му се изтръгна дрезгав стон. Ръцете му нежно притиснаха лицето й, а Шарлот внезапно си даде сметка за силата, която притежаваше този мъж. Можеше да почувства твърдите мускули на бедрата му, притиснати към нейните.