В тялото й нахлу предателска топлина, която я накара да потрепери от глава до пети. Никога не бе реагирала така на близостта на никой мъж.
— Шарлот… — Гласът му бе нисък и безкрайно съблазнителен. В него се долавяше цялата му нужда и копнеж. — Шарлот…
Тя сграбчи раменете му Устните й инстинктивно се разтвориха. Той освободи устните й за миг и я погледна с такава настойчивост, че тя би трябвало наистина да се изплаши. Слабата светлина на фенера се отразяваше от стъклата на очилата му, наподобявайки златист пламък. В кехлибарените му очи гореше огън. Очи на алхимик, помисли си Шарлот.
С рязко нетърпеливо движение Бакстър свали очилата си и ги захвърли върху близката възглавничка.
— По дяволите? Какво правиш с мен?
Шарлот само поклати глава, неспособна да отмести поглед. Осъзна, че стиска раменете му така, сякаш ако се пуснеше, щеше да пропадне в дъното на дълбока пропаст.
— Щях да те попитам същото.
— По дяволите! — Бакстър се наведе и докосна отново устните й със своите.
Шарлот усети как едната му ръка се плъзна към качулката на наметалото й, за да обхване врата й. Пръстите му бяха топли и силни. Ласката бе толкова нежна и интимна, че тялото й отново потръпна от желание. Той я привлече към себе си, като я притисна още по-силно между бедрата си. Тя склони глава в извивката на ръката му и той се наведе да целуне шията й, разтваряйки в същото време гънките на наметката й.
Шарлот долови собствената си тиха въздишка на удоволствие, когато ръката на Бакстър се спусна надолу и покри гърдата й. Младата жена чувстваше горещата му длан през тънкия вълнен плат на роклята си. Но не можеше да си наложи да се отдръпне. Цялото й тяло се напрегна от странно безпокойство и очакване. Шарлот се вкопчи в реверите на палтото му.
— Мистър Сейнт Айвс…
Ръката му бавно погали гърдата й, след което се спусна към хълбока й и я притисна леко.
— Боже Господи! — прошепна тя, поразена. Можеше да почувства набъбналата му мъжественост през плата на панталоните. Шарлот затвори очи и се отдаде на непознатото удоволствие да чувства мъжа до себе си. Като че ли бе изпаднала в сладък транс. Мушна ръце под палтото му, нетърпелива да почувства твърдостта на мускулите му. Топлината, която се излъчваше от тялото му, беше истински опиум за сетивата й. Но тя искаше повече, много повече.
Бакстър събра полите на роклята и наметалото й и ги вдигна над коленете й. Шарлот отново потрепери, когато я погали по вътрешната страна на бедрото. След това съсредоточи милувката си върху голата кожа точно над жартиера й. Като че ли през тялото й мина електрически ток. В този момент файтонът рязко спря. Шарлот замръзна. Изведнъж реалността се стовари с цялата си тежест върху нея.
— По дяволите! — Бакстър бързо се съвзе, пресегна се и сграбчи очилата си от възглавничката. След това отмести леко завесата на прозорчето на файтона. — Пристигнахме. Намираме се пред къщата ти. Как, по дяволите, дойдохме толкова скоро? Имах няколко неща, които трябваше тази вечер да обсъдя с теб.
— Аз също исках да поговорим. — Шарлот се мъчеше да се овладее. Чувстваше се смутена и объркана. Цялата гореше, беше останала без дъх и изпълнена със странно очакване. — Дори не започнахме да говорим за събитията от тази нощ.
— Не, не започнахме. — Бакстър продължаваше да я наблюдава внимателно. Тя се сви на седалката и се опита да се овладее. — Утре ще дойда и ще поговорим.
Резкият му тон я отрезви. Мъжът, който само допреди миг я целуваше с буйна страст, сега й говореше така, като че ли го бе обидила. След това изведнъж й хрумна, че той също без съмнение бе дълбоко потресен от страстта, която бе пламнала помежду им.
Истината бе, че тя също бе потресена от това, което се случи между тях. Но Бакстър бе неин служител и тя бе тази, която трябваше да се справи с това положение. Бакстър, без съмнение, се порицаваше прекалено сурово за това, че се бе поддал на твърде страстната си природа.
Тя се приведе напред и докосна окуражително ръката му.
— Не се безпокойте, сър. Вие в никакъв случай не сте виновен затова, което се случи. Такива бурни емоции често биват предшествани от силно вълнение или опасност. Срещата ни с онзи ужасен човек пред къщата на мисис Хескет е причината за това, което стана между нас.
Бакстър вдигна изненадан поглед към нея.
— Наистина ли мислите така?
— Да, разбира се. Това е единственото обяснение. Заплахата от насилие може да отприщи поток от силни емоции.