— Да разбирам ли, че имате достатъчно опит в тези неща?
— Е, не точно — призна тя. — Но съм чела достатъчно от поезията на лорд Баирон, за да знам, че това, което се случи между нас, не е нещо необичайно. Когато човек се изправи лице в лице с опасността, това стимулира… първичните му емоции.
— Всемогъщи Боже! Правиш всички тези заключения само заради стиховете на някакъв поет?
Шарлот се почувства засегната от очевидното му презрение.
— Байрон пише много убедително за тъмните страсти. Изглежда, разбира много добре до какво могат да доведат те. Знам, че човек може да научи много от поемите му, както и от тези на другите романтични поети.
— Това щеше да бъде смешно, ако не бе толкова абсурдно.
— Опитвам се да ви дам логично обяснение за едно събитие, което очевидно ви смущава, мистър Сейн Айвс.
Бакстър сведе поглед към ръката й, която почиваше върху неговата. Когато отново го вдигна, в очите му грееше опасен пламък.
— Благодаря, мис Аркъндейл, но мисля, че ще оцелея и без да разчитам на вашите логични обяснения. В деня, в който потърся обяснения от някой проклет поет, сигурно ще съм готов за лудницата.
Шарлот бързо отдръпна ръката си. Очевидно Бакстър бе изпаднал в лошо настроение. Сега не бе моментът да се опитва да го успокои.
— Много добре, сър — отвърна тя, решила да запази весел и непринуден тон. — Сигурна съм, че до сутринта и двамата ще сме забравили за всичко това.
Отначало той не отговори. Отвън се разнесе шум, което означаваше, че кочияшът бе скочил от капрата.
— Ще видим — заяви накрая той.
Шарлот си пое дълбоко дъх.
— Когато утре дойдете вкъщи, ще сравним впечатленията си от къщата на мисис Хескет.
— Добре.
— Дотогава ще съм успяла да разгледам скицника й. Може би ще открия нещо интересно.
— Съмнявам се. — Бакстър се приведе напред и повдигна брадичката й. — Сега ме чуйте добре. Ще се уверя, че сте се прибрали на сигурно място в дома си. А вие ще се уверите, че всички прозорци и врати са заключени, преди да си легнете.
Шарлот премигна неразбиращо.
— Но, разбира се, мистър Сейнт Айвс. Преди да си легна, винаги проверявам ключалките. Уверявам ви, че това ми е стар навик. Но се съмнявам, че точно тази нощ имаме причина за тревога. Негодникът, който ни нападна, няма никаква възможност да ни е проследил в мъглата.
— Може и да сте права, но непременно направете както ви казах. Ясно ли е?
Шарлот интуитивно усети, че няма да е разумно да позволи на Бакстър да доминира и да има последната дума във всичко. Трябваше да държи на своята ръководна роля във взаимоотношенията им.
— Оценявам загрижеността ви, но не забравяйте, че сте мой служител и нарежданията давам аз. С удоволствие ще се вслушам в съвета ви, но трябва да разберете, че сама съставям мнението си и сама вземам решения.
— Ще направите повече от това просто да се вслушвате в съветите ми, Шарлот — отвърна Бакстър с вбесяващо спокойствие. — Ще ги изпълнявате.
В този момент вратата на файтона се отвори. Шарлот не отвърна нищо, само повдигна многозначително едната си вежда, тъй като добре съзнаваше, че кочияшът стои на почтително разстояние в сянката, но все пак достатъчно близо до тях.
— Тази вечер доказахте, че сте отличен помощник, сър, но без съмнение има и други способи господа, които могат да ви заместят. Ако искате да запазите службата си, ще направите добре да показвате поне малко уважение към работодателя си.
За миг в очите му блесна весело пламъче.
— Да не би да заплашвате да ме уволните, Шарлот? След всичко, което преживяхме тази нощ? Съкрушен съм.
Тихият му смях толкова я изнерви, че Шарлот не посмя да отвърне нищо. Без да каже и дума, тя събра полите си и се приготви да слезе от файтона Кочияшът учтиво й подаде ръка. Тъй като фенерът на файтона хвърляше слаба светлина, Шарлот не можеше да бъде сигурна дали безстрастният израз на лицето му се промени, но й се стори, че в погледа му прочете съчувствие.
Бакстър я последва, хвана я за ръка и я придружи до стъпалата на входа. Взе ключа от ръката й и го пъхна в ключалката.
— Лека нощ, мистър Сейнт Айвс. — Шарлот пристъпи в антрето и се обърна с лице към него. С усилие на волята успя да изобрази хладна и леко надменна усмивка. — Искам отново да ви кажа колко съм доволна от отличните ви професионални умения, които демонстрирахте тази нощ.
— Благодаря. — Бакстър облегна ръка на рамката на вратата и впи замислен поглед в Шарлот. — Само още едно нещо.
— Какво?
— Може би трябва да се обръщаш към мен с малкото ми име. Не виждам смисъл да спазвам официален тон, не и след това, което преживяхме.
Шарлот го погледна смаяна, неспособна да произнесе и дума.