Колкото до събитията от тази нощ, едно нещо бе сигурно — дебнеше го опасност и тази опасност носеше името Шарлот.
В полумрака на стаята въглищата в камината тлееха бавно. Богатият, наситен с благовония аромат упойваше сетивата му. Съзнанието му бе в пълна хармония със силите на метафизичната проекция, в която се намираше. Беше готов.
— Какво казват картите, любов моя? — прошепна тихо той.
Гадателката обърна първата карта.
— Златист грифон.
— Мъж.
— Винаги е така — Гадателката хвърли предпазлив поглед към него от противоположната страна на масата. — Грифонът ще застане на пътя ви.
— Ще е в състояние ли да промени плановете ми?
Жената обърна друга карта и за момент се поколеба.
— Феникс. — Пресегна се за следващата и я обърна. — Червен пръстен.
— Е?
— Не. Златистият грифон може да се окаже много упорит, но крайната дума ще бъде ваша.
— Да — усмихна се той. — Сега ми разкажи за жената.
Гадателката обърна друга карта.
— Жената има кристални очи. Тя търси.
— Но нищо няма да открие.
Гадателката поклати глава.
— Не. Няма да открие това, което търси.
— В края на краищата, тя е само една жена. Няма да представлява никакъв проблем.
„Гадателката също“ — помисли си той, но не каза нищо повече. Когато му дойдеше времето, щеше да се отърве от нея. В момента обаче му беше полезна, а беше лесно да я държи в подчинение, използвайки собствената й страст.
— Какво мислиш за тази странна рисунка, Ариел? — Шарлот взе от бюрото скицника на Друзила Хескет и го подаде на сестра си. — Ти разбираш много повече от тези неща от мен. Виждала ли си някога подобно нещо?
Ариел тъкмо се готвеше да си налее втора чаша чай. Хвърли поглед към скицника, който Шарлот бе отворила някъде по средата. Очите й се разшириха, когато видя рисунката на голо мъжко тяло, очевидно статуя:
— Хм, не — отвърна сухо Ариел. — Не мисля, че някога съм виждала нещо подобно.
Шарлот й хвърли укорителен поглед.
— Нямам предвид рисунката на статуята, а малката скица в ъгъла. Изглежда като кръг, във вътрешността на който има триъгълник. А във вътрешността на триъгълника до всеки ъгъл има малки фигурки.
— Да, виждам. — Ариел поклати глава. — Изобщо не прилича на мотивите, които сега са на мода. Не съм виждала нищо подобно нито в La Belle Assemble, нито в Ackerman’s Repository of the Arts. Може би някое друго списание може да ни даде някаква представа.
— А може би рисунката е някакъв египетски или римски мотив.
— Не мисля така. — Ариел прокара леко пръст по рисунката. — Само един бог знае колко скици и мотиви са взети от египетски и римски антики. Всеки модист и декоратор в Лондон ги използва. Виждала съм какво ли не, но подобен мотив ми е напълно непознат. Защо те интересува?
— Поради някаква причина Друзила Хескет е сметнала за необходимо да го прерисува на тази страница в скицника си, който очевидно е посветила на акварелни рисунки на голи статуи.
Ариел вдигна любопитен поглед към сестра си.
— Но тази рисунка не е акварел. Направена е с писалка и мастило.
— Точно така. И е напълно различна от останалите рисунки.
— Наистина. — Ариел се усмихна леко. — Питам се дали мисис Хескет е типична представителка на онези модни кръгове, от които се надяваше да си намериш клиентки. Изглежда, е проявявала жив интерес към мъжкото тяло.
— Да, но вече едва ли е важно какъв вкус е проявявала. Това, което ме безпокои и не мога да си обясня, е защо е нарисувала този изключително странен мотив в скицника си.
— Какво е това червеникавокафяво петно на подвързията? — попита Ариел. — Разлята акварелна боя?
— Най-вероятно. — Шарлот докосна петното с върха на пръста си. — Ами ако е засъхнала кръв?
— Господи!
— Ами ако мисис Хескет е останала жива известно време, след като е била простреляна, достатъчно за да пъхне скицника под гардероба? — прошепна Шарлот.
— Никога няма да разбереш със сигурност дали наистина е станало така.
— Не, предполагам, че не. — Шарлот прехапа замислено долната си устна, в ума й се оформяха различни възможности.
Ариел вдигна чашата до устните си и хвърли поглед към сестра си.
— Трябва да намериш отговорите на много въпроси, но и аз искам да ти задам няколко.
— Какви например?
— Какво точно се случи миналата нощ, когато отиде да претърсваш къщата на мисис Друзила Хескет?
Шарлот се облегна на стола си и махна с ръка в жест на раздразнение.
— Вече ти разказах всичко. Двамата с мистър Сейнт Айвс открихме скицника, след което бяхме нападнати от един крадец, когато излизахме от къщата. Това е всичко.