— Знаеш ли, че ми направи впечатление именно описанието ти на ролята, която е играл мистър Сейнт Айвс в тези събития.
Шарлот се усмихна с дълбоко задоволство.
— Както казах, мистър Сейнт Айвс беше чудесен, направо невероятен.
— Невероятен не е думата, която обикновено използваш, не и когато се отнася за представител на другия пол.
Шарлот смутено се прокашля.
— Е, що се отнася до тази ситуация, наистина не намирам по-подходяща дума. Мистър Сейнт Айвс се оказа умен, находчив и изненадващо смел. Потръпвам само като си помисля какво можеше да се случи, ако не ме бе придружил.
— И все пак, той се оказа идеалният доверен човек, нали?
— Наистина. Мистър Маркъл бе абсолютно прав, когато ни го препоръча.
— Той те е целунал, нали? — попита тихо Ариел.
— Това е наистина странна мисъл, Ариел. Защо, за бога, бих целунала мистър Маркъл? — Шарлот вдигна своята чаша с чай и отпи. — Той наистина е много добър човек, но е поне трийсет години по-стар от мен, а и не мисля, че на тази възраст жените продължават да го интересуват.
— Знаеш много добре, че имах предвид Сейт Айвс, а не Маркъл.
Шарлот почувства как страните й пламват, а по тялото й се разлива предателска топлина.
— Мислиш, че мистър Сейнт Айвс ме е целунал? И защо?
— Когато миналата нощ дойдох в стаята ти, за да те разпитам какво е станало в къщата на мисис Хескет, ти изглеждаше… — Ариел се поколеба, очевидно търсеше най-подходящата дума. — Различна.
— Различна?
— Превъзбудена. Цялата сияеше. — Ариел направи неопределено движение с ръка. — Косите ти бяха малко разрошени, а очите ти имаха странен израз.
— Наистина, Ариел, това е вече прекалено. Току-що бях преживяла сблъсък с много опасен крадец. Как, по дяволите, би трябвало да изглежда някой след подобно преживяване?
— Не знам как изглежда една дама, след като се е отървала на косъм от опасен престъпник, но знам как изглеждаше ти.
— Какво, за бога, искаш да кажеш? Никога преди не съм се срещала с престъпници.
— Но аз съвсем ясно си спомням една такава среща, Шарлот — Ариел внимателно постави крехката порцеланова чаша в чинийката. — Преди пет години. В нощта преди на прережат гърлото на Уинтърборн. Видях те в коридора, видях как постъпи тогава, Шарлот. Ти използва пистолета на татко, за да прогониш Уинтърборн и един от неговите приятели от къщата.
Шарлот я погледна поразена.
— Нямах представа, че си разбрала какво се случи онази нощ.
— Нямах пълна представа за нещата тогава, трябваше на минат няколко години, за да си обясня всичко. Но дори тогава разбирах, че си се справила с много опасна ситуация. След това видях израза на очите ти. Не бе същият, който видях минала нощ, Шарлот.
— Съжалявам. Не исках никога да научиш колко зъл и покварен бе Уинтърборн.
— Но приятелят му беше много по-зъл, нали?
Шарлот потръпна при спомена за този човек.
— Той беше истинско чудовище. Но това се случи преди много време, Ариел. И двете преживяхме онези събития и няма защо да се тревожиш.
— Исках само да кажа, че ясно си спомням как се държеше през онази нощ. Беше хладнокръвна, студена, дори очите ти гледаха студено.
Шарлот потърка слепоочията си.
— Не знам какво да кажа, Ариел. Бях ужасена. Не си спомням нищо друго за това, как съм се чувствала тогава.
— Минала вечер също беше изплашена, Шарлот. Но в никакъв случай не беше студена и хладнокръвна. Беше развълнувана, а от очите ти струеше светлина.
— Мини направо на въпроса, Ариел.
— Мисля, че Сейнт Айвс те е целунал.
Шарлот изстена и вдигна ръце в жест на примирение.
— Е, добре, той наистина ме целуна. И двамата бяхме прекалено развълнувани от предшестващите събития. Понякога опасността упражнява този ефект върху сетивата.
— Така ли?
— Да — отвърна твърдо Шарлот. — Поетите са писали много по този въпрос. Подобна ситуация може да повлияе дори на човек, който по принцип е спокоен и хладнокръвен и не е склонен към силни страсти.
— Дори човек като мистър Сейнт Айвс?
— Всъщност имах предвид себе си — усмихна се Шарлот малко тъжно. — Разбира се, мистър Сейнт Айвс също е спокоен и хладнокръвен, но сигурно си налага желязна самодисциплина, за да го постигне.
Ариел зяпна от изумление.
— Моля?
— Под спокойната му външност и хладнокръвие се крият опасно силни страсти.
— Силни страсти? Сейнт Айвс?
— Знам, че в началото изразих някои съмнения, но наистина не мисля, че характерът му ще ни причинява някакви трудности — продължи Шарлот с привидно спокоен тон. — Убедена съм, че ще се справи отлично със задачите си.