— Радвам се, че си доволна, но започвам да изпитвам известно безпокойство, Шарлот Ако мистър Сейнт Айвс те е целунал, нещата придобиват съвсем друг облик. Какво и колко всъщност знаеш за него?
— Какво искаш да кажеш? — Шарлот я погледна изпитателно. — Мистър Маркъл ни изпрати писмо с отлични препоръки за този човек.
— Да, но самите ние не направихме никакви проучвания за него. Дори и тези, които непременно бихме направили, ако се отнасяше за някоя клиентка.
— Не ставай смешна. Знаеш много добре, че в такива случаи интуицията ми е непогрешима.
— Моята също. Но започвам да си задавам някои въпроси за Сейнт Айвс.
— Няма за какво да се безпокоиш.
— Шарлот, ти си му позволила да те целуне.
— Е, и какво от това? — Шарлот постави ръце на бюрото. — Това беше просто една целувка.
— Но в никакъв случай не можеш да кажеш, че за теб това е обичайно приятно прекарване на времето.
Шарлот не можеше да възрази, истина беше. Нещастната връзка на майка й с лорд Уинтърборн и професията, посветена в ровене в тъмното минало на груби и безсърдечни мъже, изпълнени с така наречените почтени намерения, я оставиха без всякакви илюзии.
Това не означаваше, че тя не притежаваше романтичната представа на всяка жена за любовта, както и чисто физическите нужди на един млад и здрав организъм. Все пак спомените за брака на родителите й бяха хубави и би дала много, за да познае с някой мъж интимната радост и щастие, които бяха свързвали майка й и баща й.
Но в същото време съзнаваше прекалено добре, че в брака рисковете за една жена са огромни. Поради възрастта й и обстоятелствата, в които бе попаднала, Шарлот не мислеше за брак, а за една дискретна връзка. За нещастие, по-лесно бе да си го помисли, отколкото да го осъществи. Още повече, че бе много трудно за жена в нейното положение да намери подходящ мъж.
Тя не се движеше в обществото. Не получаваше покани и не я представяха никъде. Малкото уважавани джентълмени, които бе срещнала в живота си, не бяха успели да разбудят у нея никакви чувства. Повечето от тях, подобно на мистър Маркъл, бяха твърде стари. Другите просто бяха скучни.
Изглеждаше й безсмислено да започва връзка с някого, ако не е пламнала между тях искрата на истинска страст, мислеше си Шарлот. Защо да поема рискове, ако не изпитваше онези силни чувства на метафизично ниво, за които говореха поетите романтици? Като например чувството, което помете сетивата и разума й, когато Бакстър я целуна.
При тази мисъл Шарлот замръзна на мястото си. Наистина ли си мислеше за връзка с Бакстър Сейнт Айвс? Погледът й отново попадна на странната рисунка, която Друзила Хескат бе направила в ъгъла на страницата. Рисунката бе истинска загадка, за разлика от чувствата й към Бакстър.
Глава 5
— Една дама във вашето положение не може да предвиди всички опасности, мис Патерсън. — Шарлот се усмихна на жената, която седеше срещу нея, мислейки си, че никога не е излишно да похвали предвидливостта и предпазливостта на клиентките си. — Постъпихте напълно разумно, като решихте да се уверите в мнението си за мистър Адамс.
— Казвах си, че трябва да бъда предпазлива.
— Наистина. Но съм истински щастлива да ви съобщя, че моите проучвания не показаха никаква причина да се съмнявате нито в доверието си към мистър Адамс, нито в сигурността на финансовото му положение.
— Не мога да ви опиша какво облекчение е за мен да чуя това. Не знам как да ви благодаря. — Онория Патерсън, приятно закръглена жена с красиво лице и топли очи, видимо се отпусна и престана да стиска силно дамската чантичка в скута си.
Онория винаги излъчваше някаква сладка, мека женственост, която я правеше да изглежда много крехка. Но Шарлот не се заблуждаваше. Знаеше много добре, че всяка жена, която бе запазила силния си оптимистичен дух, след като цели десет години бе работила като гувернантка, не бе някое крехко цвете.
Онория беше от онзи тип жени, които често използваха услугите на Шарлот. Наближаваше трийсет години и никога не се бе омъжвала. След като от седемнайсетгодишна възраст с труд бе изкарвала прехраната си, съвсем неочаквано бе получила малко, съвсем прилично наследство.
Както можеше да се очаква, при тази вест около Онория се бяха появили няколко ухажори. Тя бе отхвърлила без колебание повечето от тях. Една гувернантка твърде отрано се научаваше да бъде предпазлива по отношение на мъжете и техните намерения. Но един от тях, Уилиам Адамс, вдовец на трийсет и две години, с две деца, бе предизвикал интереса й и очевидно бе спечелил сърцето й.
Както бе обяснила на Шарлот, годините, които бе прекарала, учейки на ум и разум поверените й деца, я бяха направили по-мъдра и предпазлива. Една нейна приятелка, която ръководеше агенция за гувернантки, я беше препратила към Шарлот Аркъндейл.