— Много се радвам, че съм ви била от полза — отвърна Шарлот. — Особено в случай като този, когато резултатите от проучванията ми са добри.
— Мистър Адамс толкова ми допада. — При тези думи Онория силно се изчерви. — А децата са чудесни. Но знаете как е. Дами на нашата възраст винаги трябва да поставят под въпрос намеренията на мъжете. Нали все пак целият свят смята, че ние и така сме си добре, но без изгледи за брак.
Без изгледи за брак.
Шарлот изпусна тъжна въздишка. Вече бе на двайсет и пет години. Как бе възможно времето да тече толкова бързо, зачуди се тя. Като че ли бе едва вчера, когато, отчаяна, се опитваше да намери за себе си и Ариел почтен начин на препитание. Бе посветила цялата си енергия и страст на тази задача и неусетно се бяха изнизали цели пет години.
Не съжаляваше, че бе преминала възрастта, която обществото смяташе за най-подходяща за една дама да се омъжи. Работата й бе потръгнала значително, всъщност от момента, в който престана да изглежда като току-що завършила девически колеж ученичка. Но не можеше да не си задава въпроси и да не се чуди какво бе пропуснала, след като никога не бе познала мъжката любов и страст.
Беше се отдала на меланхолия и осъзнаването на този факт я стресна не на шега Не беше самотна. Изпитваше дълбоко задоволство от работата си. Беше независима. Какво повече би могла да желае? Може би наистина напоследък четеше твърде много поезия.
Въпреки това не искаше Ариел да следва нейния пример. Работата бе важна и за двете и сестра й участваше с голямо желание и интерес. Но Шарлот не искаше от нея да жертва всичко, както бе направила самата тя. Вече не съществуваше належаща необходимост да го прави. Имаха приличен доход, който им позволяваше да живеят ако не разкошно, то поне удобно. Ако плановете й да привлече клиентки от висшето общество се окажеха успешни, биха могли дори да си позволят известен лукс.
Шарлот би дала много, за да осигури на Ариел възможност да се радва на невинните удоволствия и трепети на моминството, без да се тревожи за нищо. Всичко това трябваше да бъде част от наследството им. Незабелязано бе загубила младостта си и годините, които Онория бе споменала, бяха дошли твърде бързо.
От години й бе станало навик да потиска мрачните си мисли. Така направи и сега. Трябваше да съсредоточи цялото си внимание към Онория.
— Една разумна и интелигентна жена е наложително да бъде предпазлива в такива случаи, мис Патерсън — заяви кратко Шарлот.
— Все пак аз не съм красавица — отвърна Онория с практичния тон на жена, която отдавна е приела суровите факти от живота.
„Нито пък аз“ — помисли си Шарлот с тъга. Миналата нощ Бакстър бе реагирал страстно само поради вълнението и опасността, които бяха преживели. Трябваше да бъде подготвена за възможността, че той вече няма да я намира толкова привлекателна, сега, след като стимулиращият ефект на опасността беше преминал.
— А когато получих наследство от моя братовчед — продължи Онория, — сигурна съм, че разбирате защо почувствах необходимостта да проуча как стоят нещата около мистър Адамс.
— Разбирам.
— Не съм мислила, че ще се омъжа. Убеждавах самата себе си, че съм доволна от живота си и от това, че съм финансово независима. Но се появи мистър Адамс и аз изведнъж видях и друга възможност за себе си. Ние имаме много общи интереси.
— Радвам се за вас.
Не за пръв път някоя от клиентките на Шарлот ставаше изключително разговорлива, когато получеше добри новини. В повечето случаи дамите, които търсеха нейните услуги, бяха мълчаливи и много сдържани. Когато за пръв път седнеха от другата страна на бюрото, Шарлот забелязваше, че телата им се сковаваха от напрежение. Когато им предложеше чай, приемаха, но ръцете им видимо трепереха. Изразът на лицата им бе непроницаем, но очите им бяха тъжни.
Когато новините бяха лоши, обикновено се проливаха много сълзи. В едно от чекмеджетата на бюрото си Шарлот държеше куп ленени кърпички, които се оказваха изключително необходими в такива случаи.
Добрите сведения обаче често предизвикваха нещо като лека еуфория. Това караше някои клиентки да бъбрят безкрайно за току-що потвърдените добродетели на ухажорите им.
В такива случаи Шарлот просто слушаше или правеше окуражителни забележки. Доволните клиентки съвсем дискретно я препоръчваха на други жени в подобно положение и тя беше готова да отдели щедро от времето си.
— Наистина съм щастлива заради вас, мис Патерсън. И доволна, че бях в състояние да потвърдя доброто ви мнение за мистър Адамс. Но трябва да разберете, че за една жена винаги има риск, когато става въпрос за брак.