Онория я погледна озадачено.
— Риск ли?
— Направих всичко възможно, за да се уверя, че мистър Адамс не е пияница. Не се отдава на хазарт. Не посещава бордеи. Има приличен доход и както изглежда, е със стабилен и спокоен характер.
Онория се разтопи от удоволствие.
— В края на краищата, мистър Адамс се оказа джентълмен.
— Да, така е. Но, надявам се, разбирате, че аз не мога да ви гарантирам, че след като се жените, мистър Адамс ще остане такъв пример за мъжко съвършенство.
— Моля?
Шарлот импулсивно се приведе напред.
— Например следващата година той би могъл да реши да изостави вас и децата, за да търси приключения в Южните морета. Възможно е да се отегчи от новия си живот на съпруг и да се пристрасти към виното, например. Може да изпадне в дълбока меланхолия, което ще го превърне в не много приятен събеседник. Има толкова много неща, които могат да се объркат в един брак.
— Е, да, предполагам, че е така. — Онория се размърда неспокойно на стола си. В очите й се появи тревога. — Разбира се, давам си сметка, че в такава ситуация не може да има никаква гаранция, че всичко ще е наред.
— Точно така. И въпреки това вие избрахте пътя, който води към брака.
Онория се намръщи.
— Изведнъж се разстроихте, мис Аркъндейл. Нещо не е наред ли?
— Просто се чудя защо толкова държите да се омъжите за мистър Адамс, след като има и други възможности.
— Вече ви казах, че никой от другите господа не предизвиква у мен и най-малък интерес.
— Не това имах предвид. Мис Патерсън, мога ли да ви задам един личен въпрос?
Онория хвърли бърз поглед към вратата, сякаш измерваше разстоянието, готова да побегне всеки момент.
— Какво искате да кажете, мис Аркъндейл?
— Простете, но все се питам защо поне не обмислихте възможността за дискретна връзка с мистър Адамс. Защо рискувате да се омъжите?
Онория се втренчи смаяно в нея. В един миг Шарлот се уплаши, че я е засегнала по непростим начин. Наруга се наум за импулсивността си. В края на краищата, работата си е работа. Не може да си позволява да плаши клиентките.
— Искате да кажете — да поддържам любовна връзка с него? — попита Онория, а изразът на лицето й се смекчи, очевидно тя възвръщаше доброто си настроение.
— За мен това изглежда най-простото разрешение на проблема. — Шарлот се изчерви. — Истина е, че една млада дама не може да се впусне в романтична връзка, без да предизвика скандал, но жена на нашата, хм… по-зряла възраст, има повече свобода. Разбира се, при условие че е изключително дискретна.
Онория погледна Шарлот, а лицето й придоби замислено изражение. След това устните й бавно се извиха в усмивка.
— Може би от твърде дълго време сте отдадена единствено на работата си, мис Аркъндейл.
— Какво искате да кажете?
— Изведнъж ми дойде наум, че проучването на миналото и подробностите от живота на толкова хора са ви направили циничка по отношение на мъжете и света като цяло. Може би вече не си давате сметка за причините, които карат една жена на първо място да иска да знае повече за мъжа, когото е избрала.
— Моля? Не ви разбрах.
— Много хора наистина биха се задоволили с една дискретна любовна връзка. — Онория оправи бонето си и се изправи. — Но двамата с мистър Адамс се стремим към много повече.
— Боя се, че не разбирам.
— Трудно е да се изкаже с думи, мис Аркъндейл. Ако интуитивно не усещате отговора на този въпрос, страхувам се, че няма да мога да ви го обясня. Достатъчно е да кажа, че човек отива към брака с надежда.
— Надежда?
— И доверие. И с поглед към бъдещето. — Сега в погледа на Онория се четеше съчувствие. — Една любовна връзка не може да предложи нищо подобно, нали? По самата си природа такава връзка е ограничена. Извинете, но вече трябва да тръгвам. Отново ви благодаря за услугата.
Шарлот скочи бързо от мястото си, у нея напираха хиляди въпроси. Изведнъж поиска да узнае какво точно търсеше в брака Онория Патерсън, което си струваше ужасния риск да се окаже обвързана с човек като Уинтърборн.
Можеше да бъде и още по-лошо, напомни си тя, нещо, което можеше да се сравни само с най-ужасен кошмар. Кое можеше да накара една жена да поеме риска да се обвърже с чудовище като онова, което преди пет години се промъкваше подло в тъмния коридор към стаята на Ариел? С огромно усилие на волята, Шарлот се върна към действителността и осъзна, че Онория се бе спряла на вратата. На лицето й бе изписана дълбока загриженост.