— Добре ли сте, мис Аркъндейл?
— Не, не съм добре. — Шарлот си пое дълбоко дъх. Какво, за бога, й ставаше? Почувства, че краката й треперят, и се облегна с две ръце на бюрото. — Съжалявам, мис Патерсън. Ще извикам икономката да ви изпрати.
Шарлот понечи да позвъни, но в този момент на вратата силно се почука, след което влезе самата мисис Уити.
— Мистър Сейнт Айвс е тук и иска да говори с вас, мис. Казва, че имате уговорена среща.
Шарлот моментално забрави за мрачните си мисли и страхове. Опита се да потисне радостта и удоволствието си, но не успя.
— Благодаря, мисис Уити. Мис Патерсън тъкмо си тръгваше. Бихте ли я изпратили?
Мисис Уити отстъпи крачка назад и застана почтително зад Онория.
— Разбира се, мис Аркъндейл.
Онория излезе с лека стъпка и приповдигнато настроение, неща, които липсваха, когато бе пристигнала малко преди това. На Шарлот изведнъж й хрумна, че й се бе предоставила златна възможност да направи един опит с Бакстър.
— О, мис Патерсън, един момент, ако обичате. — Младата жена бързо заобиколи бюрото, приближи се до Онория и надникна в коридора.
Бакстър стоеше там, спокоен и невъзмутим, качество, което Шарлот намираше едновременно интригуващо и смущаващо. Другите мислеха, че самообладанието му е просто израз на търпение, а Бакстър смятаха за доста скучен човек, но Шарлот съвсем не мислеше така. Според нея спокойствието му бе израз на вътрешна сила и самоконтрол.
Когато го съзря, импулсивно си пое дълбоко дъх. Беше облечен в тъмносиньо сако със строга кройка и въпреки че бе малко измачкано, подчертаваше широките му силни рамене. Завързаната му по съвсем семпъл начин вратовръзка, консервативните бричове и ботуши му отиваха, помисли си Шарлот Очевидно модата не бе от никакво значение за него.
В този момент погледите им се срещнаха. Зад стъклата на очилата очите му блестяха с особен пламък. Изведнъж, с нарастващо смущение, Шарлот разбра, че той знае много добре за какво си мисли тя. Почувства как страните й пламват и се разгневи на самата себе си. Каза си, че отдавна не е младо момиче, за да се изчервява така от присъствието на един мъж.
— Имате ли да ми кажете още нещо, мис Аркъндейл? — попита любезно Онория.
Шарлот направи крачка напред в коридора.
— Преди да си тръгнете, мис Патерсън, бих искала да ви представя мистър Сейт Айвс. — Шарлот изчака за миг, докато Онория се обърне към Бакстър. — Той е моят доверен човек.
— Приятно ми е, мистър Сейнт Айвс — промърмори Онория.
— Мис Патерсън. — Бакстър кимна леко с глава.
Шарлот много внимателно наблюдаваше Онория. По лицето й не можеше да се прочете нито изненада, нито любопитство, нито нещо друго, което да показва, че тя подозира, че този мъж е нещо повече от това, за което се представя.
Удивително, помисли си Шарлот Опомни се точно когато тъкмо щеше да поклати глава, но вместо това просто се усмихна на другата жена.
— Мистър Сейнт Айвс е незаменим помощник. Не знам какво бих правила без него.
Очите на Бакстър светнаха от удоволствие.
— Ласкаете ме, мис Аркъндейл.
— Ни най-малко, мистър Сейнт Айвс. Вие сте просто безценен.
— Много се радвам да чуя това.
Онория погледна и двамата и им се усмихна леко.
— Ако ме извините, имам да свърша още някои неща — Тя се обърна и излезе през входната врата, без да се обръща назад.
Шарлот изчака мисис Уити да затвори вратата, след което се върна в кабинета си и направи знак на Бакстър да я последва.
— Влезте, мистър Сейнт Айвс. Трябва да поговорим за доста неща.
Бакстър пристъпи след нея в кабинета.
— Не знаете дори и половината, мис Аркъндейл.
Шарлот не обърна внимание на думите му, а се обърна към икономката.
— Бихте ли ни донесли чай?
— Разбира се, мис. — С тези думи мисис Уити се отправи към кухнята.
Шарлот затвори вратата след нея и бързо се обърна с лице към Бакстър.
— Мис Патерсън не изпита и най-малко колебание. Тя просто ви прие като мой доверен човек без каквито и да било подозрения.
— Казах ви, че с лекота играя ролята си. — Бакстър едва забележимо сви устни. — Вие сте единствената, която някога е поставяла под въпрос способността ми да се превъплъщавам в безхарактерен и скучен човек.
Сериозният му тон я накара да застане нащрек.
— Случило ли се е нещо, сър?
Бакстър се премести до прозореца и остана там.
— Миналата нощ, след като ви оставих тук, мислих много.
— Аз също.
— Съмнявам се обаче, че сме стигнали до едни и същи заключения.
— Мистър Сейнт Айвс, не разбирам за какво говорите.
— Има някои неща, които трябва да ви обясня.
— Какви неща? — В гърдите й започна да се надига безпокойство. Може би той вече съжаляваше за кратките мигове, когато се бяха отдали на страстта си. — Днес се държите много тайнствено. Нещо не е наред ли?