— По дяволите! Двамата сме обвързани с търсенето на един убиец. Разбира се, че нещо не е наред. За твое сведение, Шарлот, такова начинание не е обичайно занимание за една жена. Нито пък за някой мъж, разбира се.
— Разбирам. — Шарлот потърси спасение в гордостта. — Ако сте размислили, може да се оттеглите от служба при мен.
— Страхувам се, че вече не мога да играя ролята на доверен човек независимо от факта, че тази роля ми пасва много добре.
ВСИЧКО СВЪРШИ И ТО ТОЛКОВА СКОРО. ПРЕДИ ДОРИ ДА ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ГО ОПОЗНАЯ. Бакстър се готвеше да си тръгне. Завладя я отчайващо чувство на загуба, което я разтревожи, това бе смешно. Тя едва познаваше този човек. Трябваше да овладее чувствата си.
— Може би все пак ще ми обясните — промълви Шарлот и почувства как в гърлото й се образува буца.
— Предполагам, че ще е най-добре да започнем от самото начало. — Най-накрая Бакстър се обърна с лице към нея. Изразът в очите му бе неразгадаем. — Не е никакво съвпадение, че дойдох да кандидатствам за мястото на мистър Маркъл. Вече бях открил Джон Маркъл с намерението да науча от него всичко, което мога за вас, особено за финансовото ви състояние.
— Боже Господи! — Шарлот почувства как по гърба й лазят студени тръпки. Бавно се свлече на стола си. — Защо?
— Леля ми беше близка приятелка с Друзила Хескет. Тя ме помоли дискретно да проуча обстоятелствата около смъртта й. Следата веднага ме насочи към теб. Всъщност всичко започна с теб.
— Господи!
— Леля ми смята, че ти си отговорна за смъртта на мисис Хескет.
— Проклятие!
Очакваше да чуе от него всичко, но не и това. За миг Шарлот бе толкова замаяна, че не можа да каже нищо.
— Да, знам — продължи Бакстър. — Предупредих те, че ще ми е малко трудно да обясня.
— Позволете ми да видя дали съм разбрала. Леля ви мисли, че съм убила бедната мисис Хескет? Но какво би могло да я наведе на такава мисъл?
— Фактът, че мисис Хескет съвсем наскоро ви е платила голяма сума пари.
— Но тези пари са за работата, която вършех за нея! — Шарлот почувства как в гърдите й се надига гняв. — Казах ви, че правя проучвания в полза на Друзила Хескет относно миналото и финансовото състояние на няколкото джентълмени, които искаха да се оженят за нея.
Бакстър прокара пръсти през косата си.
— Сега вече това ми е известно. Но не и на леля ми. Мисис Хескет определено е уважила искането ти за пълна дискретност. Никога не е говорила на леля ми за теб или за работата, с която те е натоварила. Затова, след като бе убита, Розалинд си помисли най-лошото.
— Разбирам. Какво точно си е помислила леля ви, след като е разбрала, че приятелката й ми е дала голяма сума?
— Помислила си е, че сте изнудвали Друзила Хескет.
— ИЗНУДВАНЕ! — изстена Шарлот и отпусна съкрушено глава. Пред погледа й изникнаха картини на разрушената й от слуховете кариера и репутация, които тя с толкова труд си бе спечелила. — С всеки изминат миг става все по-лошо.
— Наистина. — Бакстър бавно се приближи и застана зад стола до бюрото.
Шарлот вдигна глава и погледът й попадна на ръцете му, които силно стискаха облегалката на стола. Големи, силни, умели ръце, каза си тя.
— Продължавайте, сър. Имам чувството, че това не е всичко.
— Тъй като вече бе решила, че сте изнудвачка, не бе никак трудно за леля ми да стигне до заключението, че сте убила Друзила Хескет.
— О, не, предполагам, че никак не е било трудно. Разбирам много добре как едно погрешно заключение е довело до друго.
— Без съмнение, двете с леля ми ще си допаднете чудесно, тъй като мислите по един и същи начин.
— Продължавайте, мистър Сейнт Айвс. Искам да чуя всичко.
— Както вече казах, следващата стъпка бе да намеря Маркъл, бившия ви доверен човек.
— Как така?
Бакстър просто сви рамене.
— Помислих си, че ако наистина има изнудване, най-разумното би било да започна с финансовата страна на въпроса.
Шарлот призна пред себе си, че той има пълно право.
— Как открихте, че мистър Маркъл е на работа при мен?
— Не беше трудно. Аз също си имам доверен човек.
Шарлот примигна объркано.
— Да, разбира се.
— Наредих му да се свърже с моите банкери, които пък да се свържат с вашите. Така не само научих за мистър Маркъл, но разбрах също, че той търси някого, който да го замести.
— И така, вие кандидатствахте за службата. — Шарлот бавно изпусна дъха, който неволно бе задържала досега в гърдите си. — Много умно от ваша страна, сър.
Бакстър за миг се поколеба, но после добави със странно безстрастен тон: