— Така че — каза тя, като се надяваше да звучи самоуверено и делово, — след като сте разрешили въпроса с моята невинност, естествено е да поискате да се оттеглите от поста си и да се захванете със собствените си дела.
— Не съвсем.
— Но това е съвсем разумно, предвид обстоятелствата. В края на краищата, вече няма смисъл да се занимавате с мен. Можете… — Шарлот замълча, осъзнавайки какво бе казал. — Какво искате да кажете с това „не съвсем“!
Бакстър се обърна, прекоси стаята и се спря пред една етажерка с книги. Остана така с гръб към нея.
— Бих искал да продължа да работя с вас по този въпрос, Шарлот.
Тялото й моментално се изпълни с енергия и радост.
— Наистина ли?
— Проблемът, който ни събра заедно, си остава — отбеляза той. — Загадката около смъртта на мисис Хескет предстои да бъде разрешена. Ти, както и леля ми, очаквате отговори.
— Да, така е. — Шарлот се оживяваше все повече. — Наистина, сър. Искрено вярвам в онази стара поговорка, че две глави мислят по-добре от една.
— Но в нашата връзка ще настъпи малка промяна.
По гърба й пролазиха студени тръпки.
— Каква промяна?
Бакстър се обърна с лице към нея и сключи ръце на гърба си.
— Страхувам се, че вече не мога да продължавам с ролята си на твой доверен човек.
— Признавам, че изпитвах известни съмнения, дори след като сестра ми и икономката заявиха, че няма от какво да се страхувам. Но мисля, че реакцията на мис Патерсън доказа, че можете да продължите да играете тази роля, и то съвсем успешно.
— Проблемът е там — продължи внимателно Бакстър, — че проучванията ни ще ни отведат в кръга, в който се е движела Друзила Хескет.
— Да, разбира се, така е. И какво от това?
— Кръгът от познати на мисис Хескет съвпада с този на леля ми. А тези хора ме познават — Устните му се извиха с студена усмивка. — А тези, които не ме познават лично, знаят много неща за мен. Все пак нали съм незаконороденият син на Ешъртън. Невъзможно е този факт да остане незабелязан във висшето общество.
— Разбирам. — Мислите на Шарлот трескаво препускаха. — Трябва да измислим друга основателна причина за това, че ще ни виждат често заедно.
— Прекарах по-голямата част от нощта, мислейки по този въпрос — отвърна Бакстър.
— И? — Шарлот го погледна и се усмихна нетърпеливо.
— И достигнах до неизбежното заключение, че съществува само една допустима от обществото причина двамата да прекарваме заедно неограничено време.
— С нетърпение очаквам да я чуя.
— Годеж.
Шарлот се вцепени от изненада, в миг светът се завъртя пред очите й, чувстваше, че не може да си поеме дъх.
— Какво казахте? — успя да промълви най-накрая.
— Двамата с вас ще обявим годежа си и намерението си след това да се оженим. — Бакстър й отправи мимолетна усмивка. — И предвид обстоятелствата, настоявам да започнете да ме наричате Бакстър.
Глава 6
Бакстър бе подготвен за гневния изблик, който неминуемо щеше да последва. Но дори и широките му познания за променливите субстанции не му помогнаха да предвиди реакцията й.
Тя стоеше напълно неподвижна. В един миг очите й се разшириха от изненада, в следния се присвиха подозрително. Шарлот отвори смаяно уста, после пак я затвори.
— ГОДЕЖ?! — Шарлот рязко скочи от мястото си и го погледна невярващо. — Да не сте полудели, сър?
— Много вероятно. — За миг Бакстър се запита защо се чувства толкова огорчен и разочарован от реакцията й.
Трябваше да я очаква. Защо, по дяволите, тя да се вълнува от възможността да играе ролята на негова годеница?
Въпреки това при условие, че бе прекарал по-голямата част от нощта, опитвайки се да потисне възбудата си, би му било много приятно да види в очите й нещо повече от шок и смайване. Той не беше единственият, който предишната нощ се бе поддал на страстта.
— Но това предложение е направо абсурдно! — Очевидно бе, че Шарлот се опитва с усилие да се овладее. — Откъде ти хрумна?
— Мисля, че вече ясно обясних. — Наистина бе мислил много по този въпрос. Шарлот бе умна жена. Би трябвало да вижда проблема и неговото разрешаване не по-малко ясно от самия него. — Щом се налага да продължим проучванията си сред кръга от познати на леля ми, не можете да ме представяте повече като ваш доверен човек. Няма да се получи. Имаме нужда от основателна причина, за да обясним връзката си.
— Основателна причина — повтори тихо тя.
— Да. — Бакстър изведнъж изпита непреодолимо желание да направи няколко крачки напред-назад из кабинета. Вбесен от собствената си реакция, с усилие на волята си наложи да остане на мястото си. Нервното крачене беше явен признак на нестабилно емоционално състояние. А неговите чувства никога не бяха нестабилни.