— И вие смятате, че тази причина е основателна?
— Ако можете да измислите по-добро извинение за това, че ще ни виждат постоянно заедно, бих бил щастлив да го чуя.
— Би трябвало да съществува по-основателна причина — отвърна Шарлот и забарабани с пръсти по повърхността на бюрото. — Дайте ми един момент, за да помисля.
— Разбира се. — Чувството на безпокойство, което го измъчваше от известно време, се усили. За да се разсее, Бакстър взе една книга, която лежеше върху близката маса. Разсеяно погледна надписа на корицата. Когато прочете името на Байрон, той изруга тихо и бързо остави книгата на предишното й място, сякаш бе изгорила ръката му.
— Можем да се престорим, че сме се запознали чрез взаимния ни интерес към химията — каза бавно Шарлот. — Ще кажем, че сме се срещнали на някакво събиране на научните дружества.
— Това обяснение може да е достатъчно само при една наша среща в обществото и при случайни разговори, но нищо повече.
— Има още една възможност.
Тя явно се опитваше с всички сили да намери друга алтернатива за тях двамата, помисли си Бакстър. Очевидно самата мисъл за годеж, дори и фалшив, беше анатема за нея.
— Много добре, каква е тя?
Тя му хвърли бърз, изпитателен поглед, след това смутено отмести очи и съсредоточи вниманието си към глобуса, поставен до прозореца.
— Можем да оставим леля ви и нейния кръг от познати да си мислят, че ние двамата… имаме романтична връзка.
— Мислех, че точно това е същността и на моя план.
— Имах предвид незаконна романтична връзка. — Шарлот почувства как се изчервява, но упорито продължи да се взира в глобуса.
— По дяволите! Искате хората да си мислят, че сме любовници? Това е най-смахнатата идея, която някога съм чувал.
Шарлот вирна упорито брадичка.
— На мен ми изглежда напълно разумна.
— Но не и в моя случай.
— Какво, за бога, искате да кажете? — Бързо извърна поглед към него и се изчерви още повече. — О, господи! Сигурно не искате да намекнете, че не се интересувате от жени по този начин. Винаги съм знаела, че мистър Маркъл не се интересува от жени, но след миналата нощ си помислих, че с вас положението е тъкмо обратното. Искам да кажа, че жените ви привличат.
— Съвсем определено ме привличат — отвърна Бакстър с измамно спокоен тон. — Но тях не ги представям в обществото.
— Не ви разбрах.
Бакстър примирено въздъхна. Разговорът се бе оказал много по-труден, отколкото си бе представял.
— Не съм от този тип мъже, които правят всичките си връзки достояние на обществото. С две думи, аз не съм баща ми.
— Разбирам. — Но въпреки думите й, Шарлот бе озадачена.
— Шарлот, хората, които ме познават, знаят много добре, че никога не водя в обществото своя любовница, особено ако е сравнително млада и никога не е била омъжена. Ако го направя, ще бъде съвсем нетипично за мен.
— Мисля, че започвам да разбирам положението. В сърцето си вие сте джентълмен, сър. Много благородно от ваша страна да се тревожите за репутацията ми, но мога да ви уверя, че слуховете и клюките изобщо не ме интересуват.
— А би трябвало да ви интересуват, и то много, след като приключим разследването си. — Това беше изстрел в мрака, но в този момент нищо по-добро не му идваше на ума.
Очите й се разшириха.
— Господи! Не съм се замисляла за нещата от този ъгъл. Наистина ли вярвате, че слуховете за нашата романтична връзка могат да навредят на работата ми?
Бакстър моментално се възползва от предоставилата му се възможност.
— Обществото може да е много непостоянно и изключително лицемерно за такива неща. Трябва да сте наясно, мис Аркъндейл, че дамите от това общество, които вие се надявате да привлечете като клиентки, са известни с това, че изискват висок морал от тези, които наемат на работа, много повече, отколкото изискват от самите себе си.
— Разбирам какво имате предвид. — Шарлот сведе поглед. — Моята икономка, мисис Уити, ми е разказвала за дами от аристокрацията, които са имали многобройни връзки, но които не биха се поколебали да уволнят прислужница, забременяла от кочияша например.
— Точно така. Такива дами със сигурност няма да искат да имат работа с жена, която е имала съвсем открита връзка с човек с моето положение.
— Вашето положение?
— Напомням ви, че съм незаконороден.
— Един незаконороден, който е обзет от идеята да не става обект на слухове.
— Може би искам да ги избягна, защото живея с тях от деня на раждането си.
— Да, разбира се. — Шарлот бавно се отпусна на стола си: — Приемете извиненията ми, сър. Не бях взела под внимание вашите чувства. Сигурно понякога ви е много трудно.