— Нека просто да кажем, че подобни скандали не са сред любимите ми удоволствия. — На Бакстър изобщо не се хареса съчувствието, което прочете в погледа й. Накрая не издържа и се премести до прозореца, — През целия си живот съм бил свидетел на скандали и ги мразя повече от всичко на света.
— Разбирам.
Бакстър подпря ръка на перваза.
— Това, което ви разказах за себе си, е самата истина. Аз съм скучен и безинтересен човек. Което е по-важно, предпочитам нещата да си останат такива. Работил съм упорито дълги години, за да си осигуря обикновено, спокойно съществуване, което не изисква от мен да се появявам в обществото. Създадох си правило да избягвам ситуациите, които биха могли да доведат до слухове и скандали. Преди всичко ценя личния си живот и уединението си.
— Съвсем разбираемо.
Бакстър зарея поглед в напоената от дъжда градина, а пред очите му се явяваха картини от миналото му.
— Не се забърквам в скандални любовни връзки с привлекателни вдовици. Не позволявам страстта да превърне живота ми в хаос. Не се обвързвам с неща, които могат да ме накарат да защитавам честта на любовницата си на дуел рано някоя сутрин. Не вдигам шумни скандали с любовницата си всред някоя препълнена бална зала, докато петгодишният ми син гледа от балкона.
— Разбирам много добре.
Бакстър стисна толкова силно перваза на прозореца, че кокалчетата му побеляха.
— Не създавам незаконни деца, които трябва да отговарят на подигравките на приятелите си само с юмруци. Нямам наследници, които, само поради факта, че са незаконородени, завинаги са лишени от земите и богатствата, които би трябвало да са техни по право.
— С две думи, мистър Сейнт Айвс, вашите любовни връзки са коренно различни от тази между родителите ви. Това ли искате да ми кажете?
— Да.
Какво, по дяволите, го бе прихванало? Трябваше да отхвърли нежеланите мисли и образи. Изобщо не трябваше да казва тези неща на Шарлот. Никога и с никого не бе говорил за тази страна от живота си.
— Моите поздравления, сър — отвърна тихо Шарлот. — Възхищавам ви се.
Бакстър се обърна толкова бързо, че без да иска, с лакът блъсна глобуса, който се наклони застрашително на една страна. Вбесен от тази необичайна за него несръчност и свързаната с това загуба на самоконтрол, Бакстър с бързо движение хвана глобуса точно преди той да се стовари на земята.
— Проклятие! — Чувствайки се като пълен идиот, Бакстър се зае да оправи глобуса и да го постави на мястото му. След това се обърна към Шарлот, която не бе преставала да го наблюдава съсредоточено. — За бога, защо казахте, че ми се възхищавате?
— Защото очевидно вие сте човек със силна воля и непреклонен дух. Създали сте си свои собствени правила. Въпреки че не носите титлата, която би трябвало да бъде ваша по право, вие притежавате смелост и чувство за чест.
Искреността на думите й го смая. За да прикрие объркването си, Бакстър скръсти ръце на гърдите си и се облегна с едно рамо на стената.
— Много любезно от ваша страна.
— Ние и двамата имаме нещо общо, що се отнася до този въпрос. — С нервно движение Шарлот прокара един пръст по орнаментите на мастилницата върху бюрото. — Не само незаконородените, които стоят безпомощни отстрани и гледат как крадат наследството им. Двете със сестра ми загубихме по-голямата част от това, което трябваше да бъде наше, благодарение на втория съпруг на майка ни.
— Уинтърборн.
— Да. — Шарлот стисна устни. — Винаги; когато си помисля за всички онези неща, които са недостъпни за Ариел заради този човек, за всичко, което никога не можах да й дам, аз… сигурна съм, че разбирате какво искам да кажа.
Бакстър я наблюдаваше внимателно.
— Тъй като сме напълно откровени един с друг, трябва да призная, че аз също ви се възхищавам.
Шарлот рязко вдигна поглед към него.
— Наистина ли?
— Разбирам добре, че за една жена, която изведнъж се оказва сама, а и трябва да се грижи за по-малката си сестра, възможностите за почтен начин да си изкарва прехраната са много ограничени. Впечатлен съм от това, което сте постигнали.
Тя му се усмихна, но не можеше да скрие изненадата си.
— Благодаря, мистър Сейнт Айвс. Тъй като идва от вас, този комплимент е наистина ценен за мен, наистина.
— И тъй като вече знаете за моето възхищение към вас — продължи той, като наблягаше на всяка дума, — сигурен съм, ще разберете защо няма да ви позволя да съсипете репутацията си.
Мигът на взаимно разбирателство бе отлетял безвъзвратно.
— Вие се опитвате да ме манипулирате, сър — възпротиви се Шарлот.