— Опитвам се да ви убедя с помощта на разумните доводи. Ако сте права в предположенията си, че Друзила Хескет е била убита от един от кандидатите за ръката й, твърде възможно е този човек да принадлежи към висшето общество. Прав ли съм?
— Да, всички ухажори на Друзила Хескет принадлежат към висшето общество, освен един — отвърна нетърпеливо тя. — Мистър Чарлз Дил беше единственият, който не беше аристократ, но както вече ви казах, той умря от инфаркт две седмици преди убийството.
— Следователно, след като аз искам да избягна скандала и клюките и след като вие самата не искате да провалите успешната си кариера, остава ни само една възможност Ще обявим годежа си. Това ще ни даде идеалното извинение, че постоянно ще се движим заедно във висшето общество.
В стаята се възцари напрегната тишина.
— Наистина ли искате да направим това? — попита тихо Шарлот.
— Предполагам, че не сте се отказали от намерението да откриете убиеца на мисис Хескет, или се лъжа?
— Възможно е мисис Хескет да е била убита, защото аз не успях да открия важна информация. — Шарлот си пое дълбоко дъх, — Дължа й справедливост.
— Не съм съгласен. Нищо подобно не й дължите. Но разбирам също така, че не съм в състояние да ви разубедя да се откажете.
— Не, не можете.
— Както вече обясних, аз преследвам същата цел, защото обещах на леля си да го направя. — Погледите им се срещнаха. — Изглежда, ще трябва да работим заедно, за да успеем.
Шарлот бавно поклати глава в жест на примирение и неверие.
— Това доказва, че съм права. Още при първата ни среща инстинктивно почувствах, че вие не сте такъв, за какъвто се представяте, мистър Сейнт Айвс.
Бакстър се намръщи.
— Какво искате да кажете?
— Вие в действителност сте много опасен човек.
— Сгоден? За Шарлот Аркъндейл? — С рязко движение Розалинд постави изящната порцеланова чашка в чинийката. — Не го вярвам. Не можеш да се сгодиш за такова създание. Сигурно си полудял.
— Подробно обмислих и тази възможност, лельо — призна Бакстър.
— Да не би да се шегуваш с мен? — Розалинд му хвърли укорителен поглед. — Знаеш много добре, че никога не съм разбирала странното ти чувство за хумор. Кажи ми какво всъщност става.
— Мисля, че вече обясних. Действията ми са съвсем логични, при условие че искаш да продължа издирванията си.
Бакстър прекоси стаята и започна подробно да изучава новата етажерка над камината. Богатите орнаменти бяха в тон с новия Zamarian стил, както и всичко друго в тази стая. Розалинд съвсем наскоро бе променила всичко, тъй като преди всекидневната беше в типично египетски стил — тапетите бяха целите в йероглифи, имаше палмови дървета и странни статуи.
Това не бе нещо ново за Бакстър. Израснал с майка си и леля си, които много обичаха да променят всичко в тази стара градска къща, като последователно я бяха превръщали в етруски дом, китайска градина, гръцки храм и римски погребален монумент.
От първия ден, когато бе заел собствено жилище, Бакстър бе установил едно желязно правило — не допускаше никакви промени във вътрешната подредба на къщата заради променените модни вкусове.
Докато разглеждаше сложните орнаменти на камината, му хрумна, че винаги се бе противил на промените и усложненията и мъката в живота му, които следваха от тях.
Като дете, големите промени в живота му винаги следваха след някое избухване между родителите му Двамата често вдигаха грандиозни скандали, след които следваше страстно помиряване. Те в действителност страшно обичаха подобни сцени и винаги ги разиграваха на публично място. Не ги бе грижа, че понякога единственият свидетел на кавгите им бе само едно малко момче.
Тогава Бакстър се бе страхувал от неизбежните стълкновения между родителите си, бе очаквал с тревога помирението им, а междувременно бе понасял жестокостта на връстниците си.
От най-ранна възраст се бе стремил да потиска всяка черта от буйния и шумен характер на родителите си, която би могъл да наследи. За себе си бе създал живот, затворен за силни емоции, бе го ограничил само до лабораторията и го бе запечатал срещу отровните изпарения на суетата на външния свят. Но сега Шарлот бе проникнала в простия му и подреден свят и той се страхуваше, че ще му се наложи да проведе няколко експеримента. Ако не внимаваше, всичко щеше да експлодира право в лицето му.
— Напълно ли си убеден, че мис Аркъндейл е невинна? — попита Розалинд.
— Да. — Бакстър се обърна с лице към леля си. — Вече нямам никакви съмнения относно невинността й. Когато я видиш, сама ще се убедиш.
— Щом си толкова сигурен… — отвърна колебливо Розалинд.