— Що се отнася до този въпрос, нямам голям избор, лельо. Тя е не по-малко решена от теб да открие убиеца на Друзила Хескет Не мога да я разубедя, така че се налага да работя с нея.
— Възнамеряваш да използваш този фиктивен годеж като извинение за това, че постоянно ще ви виждат заедно.
— Това е единственият начин.
Розалинд обаче не изглеждаше убедена. Облегна ръка: на страничната облегалка на дивана и погледна настойчиво племенника си.
— Не знам какво да кажа.
— Всъщност аз не искам да казваш нищо. Дори и на най-близките си приятели. Никой не трябва да знае, че този годеж не е истински, разбираш ли? Абсолютно никой!
— Значи държиш това да остане в тайна? Наистина, Бакстър, нима очакваш от мен да взема да разправям наляво-надясно за фалшивия ти годеж?
— Точно обратното, познавам те много добре, Розалинд. Подозирам, че ужасно ще се забавляваш през цялото време, тъй като знам за предпочитанията ти към мелодрамата.
Розалинд сви устни в престорено възмущение.
— Господи, как можеш да говориш по този начин на собствената си леля!
— Погледни на въпроса по този начин: някой господин от твоя кръг от познати е вероятният убиец.
— Сигурен ли си, че търсиш непременно мъж? — Розалинд видимо потръпна. — Убиецът може да бъде и жена.
Бакстър просто сви рамене.
— Мисис Хескет е изпратила бележка на Шарлот, в която написала, че смята, че някой се опитва да я убие. Тревожела се, че някой от кандидатите за ръката й, когото била отхвърлила, вероятно е изпаднал в ярост.
— Разбирам. Това може да се окаже невероятно приключение, Бакстър.
— Така мисля и аз. Двамата с Шарлот трябва да тръгнем отнякъде, затова смятаме да започнем проучванията си с кандидатите за ръката на мисис Хескет. Последният, когото тя е отхвърлила, е лорд Ленокс.
— Ленокс. — Розалинд се намръщи. — За известно време Друзила бе много привързана към него. Казваше, че този човек притежава невероятна енергия, сила и издръжливост.
— Сила? Издръжливост?
— Друзила харесваше силата у един мъж — усмихна се тя. — Нямаше значение дали мъжът бе лакей, кочияш или коняр. За да съм съвсем откровена, Друзила харесваше всеки мъж, който й доставяше удоволствие в леглото.
— Разбирам. — Бакстър свали очилата си и извади носна кърпичка от джоба си. — Ако приемем, , че убиецът е някой от любовниците й, може да съставим дълъг списък от потенциални убийци.
— Съмнявам се. Малко от тях биха имали мотив за убийство. Може би бих могла все пак и аз да ти помогна с нещо, Бакстър.
— Искам да те помоля за една услуга.
— И каква е тя?
Бакстър отново постави очилата на носа си.
— Ще бъда много доволен, ако вземеш годеницата ми с теб на обиколка по магазините. Искам да й помогнеш да си избере някои хубави неща.
— Да я заведа да пазаруваме?
— А също и сестра й. След това ми изпрати сметките.
Очите на Розалинд заблестяха от удоволствие.
— Господи, Бакстър, поразена съм. Това е толкова нетипично за теб. Наистина смятам, че започваш да приличаш на баща си.
— Благодаря за предупреждението. Много ще внимавам, обещавам ти.
Три дни по-късно Шарлот стоеше в единия ъгъл на препълнената бална зала и цялата сияеше от удоволствие.
— Трябва да ви кажа, мистър Сейнт Айвс, какъвто и да е резултатът от нашето начинание, винаги ще съм задължена на леля ви.
Бакстър насочи поглед към нея и отпи от шампанското си.
— Леля ми?
— Лейди Тренглос представи сестра ми в обществото. За нея това е грандиозен успех. Знам, че не това е целта на присъствието ни тук тази вечер, но се радвам. Почти за всеки танц Ариел има кавалер. Само я погледни, ето там, на дансинга. Прилича на голям блестящ диамант, нали?
Бакстър се намръщи, докато погледът му търсеше Ариел. Не беше трудно да я открие. Тя беше по-висока от повечето жени. Забеляза, че се въртеше във вихъра на валса с един младеж, чието лице бе придобило замечтано изражение.
— Тя, изглежда, се забавлява много добре — заяви той.
— Да, така е. Родителите ми щяха да бъдат толкова горди. Лейди Тренглос беше права, когато каза, че Ариел трябва да носи само синьо и златисто. Тези цветове й подхождат идеално.
Но Бакстър не можеше да не признае пред себе си, че Шарлот изглежда много добре в тъмножълтата си сатенена рокля. Цветът подчертаваше тъмните пламъци в косите й и правеше очите й да блестят като изумруди. Горната част на роклята бе с дълбоко изрязано деколте в квадратна форма и разкриваше красивите рамене и деликатната кожа, както и съблазнителните извивки на гърдите й. На главата й бе кацнала малка кокетна шапчица, украсена с жълто перо.