За пръв път я виждаше облечена в дреха, различна от всекидневната рокля с дълги ръкави и високо деколте. Не разбираше от мода, но според него Шарлот бе най-красивата жена в залата.
Бакстър отпи нова глътка от шампанското.
— Синьото и златистото са чудесни цветове. Но аз предпочитам жълто.
— Но жълтото съвсем не подхожда на Ариел.
Бакстър отново я обходи с поглед от глава до пети.
— Имах предвид теб и чудесната ти рокля.
— О! — Шарлот му се усмихна с най-прелестната си усмивка. — Благодаря. Вие също изглеждате чудесно в черно и бяло, мистър Сейнт Айвс. Тези цветове наистина ви подхождат.
Бакстър не знаеше дали да приеме думите й като комплимент. Изведнъж почувства нужда да й обясни ограничения си избор на вечерно облекло.
— Както вече казах, не се появявам много често в обществото.
— Наистина споменахте, че се опитвате да го избягвате.
— Когато човек води ограничен светски живот, няма причини да си поръчва много вечерни костюми.
— Много практично да изберете черния цвят.
— Не съм обръщал голямо внимание на последните тенденции в модата по отношение връзването на вратовръзки.
— Разбирам…
— Мисля, че е много глупаво един мъж да си завърже вратовръзката по такъв начин, че дори да не може да помръдне главата си.
— Много неща могат да се кажат в полза на семплото облекло — съгласи се учтиво Шарлот.
С всеки изминал миг Бакстър се поддаваше на очарованието на тази жена. Огледа се с нетърпение наоколо, търсейки нещо, което да разсее мислите му, и с облекчение забеляза леля си, която се приближаваше от другия край на залата. Розалинд бе хванала Ленокс под ръка и му говореше нещо.
— Време е да се залавяме за работа — прошепна тихо Бакстър. — Онзи мъж, който идва към нас заедно с Розалинд, е последният отхвърлен от Друзила Хескет кандидат за женитба.
— Онзи господин с плешивата глава и рунтави бакенбарди е Ленокс?
— Да. Мислех си, че ще го познаете веднага.
Шарлот се намръщи.
— Но аз никога не съм го виждала. Обикновено не е необходимо да знаеш как изглежда един мъж, за да откриеш дали е развратник или комарджия.
— Не, предполагам, че не.
Шарлот стисна устни.
— Въпреки това очаквах, че е по-млад.
— Защо мислите така?
— Предполагам, заради описанието на мисис Хескет.
— И какво е казала за него? — осведоми се Бакстър.
— Говореше за това, че Ленокс приличал на жребец в леглото. Мисис Хескет твърдеше, че той притежавал сила и жизненост.
Бакстър се закашля над чашата си с шампанско.
— Разбирам. Защо го е отхвърлила?
— Мислеше, че е твърде стар за нея. Не бе сигурна колко време още ще е все така силен.
— Той наистина не е млад, Шарлот Ленокс има две омъжени дъщери. Синът му, който е негов наследник и е най-млад, е на двайсет и една. Видях го преди малко в бюфета.
— Наследника на Ленокс?
— Да. Мисля, че се казва Норис. Говореше с Хамилтън. Те двамата са близки приятели.
— Кой е Хамилтън?
— Извинете. — Бакстър сложи вече празната си чаша върху подноса на минаващия покрай тях лакей. — Би трябвало да кажа петият граф Ешъртън.
— О, да, разбирам. Вашият брат.
— Той ми е полубрат.
— Няма значение. — Шарлот поздрави приближаващата Розалинд с топла усмивка. — Добър вечер, лейди Тренглос.
Розалинд спря при тях. От цялото й същество се излъчваше доволство. Улови погледа на Бакстър и му намигна. Младият мъж с мъка потисна стона си. Както беше очаквал, леля му страшно се забавляваше от цялата тази ситуация. С победоносен израз на лицето Розалинд представи Ленокс на Шарлот, като че ли й връчваше някаква награда.
— Скъпа, позволи ми дати представя един мой много добър познат, лорд Ленокс.
— Милорд — промълви тихо тя.
Бакстър с мъка успя да скрие изненадата си, когато видя как Шарлот направи лек реверанс. Грациозното движение бе придружено от не по-малко грациозно накланяне на главата й. Всичко това говореше много за миналото и възпитанието й. Шарлот наистина бе възпитана и подготвена да заеме по-високо положение в обществото от това, в което живееше.
— Виж ти, виж ти, за мен наистина е голямо удоволствие, скъпа. — Ленокс приведе плешивата си глава над ръката на Шарлот. — Позволете ми да отбележа, че изглеждате прекрасно. Наистина. Свежа като пролетен ден.
— Благодаря, милорд — отвърна тихо Шарлот.
Ленокс хвърли към Бакстър многозначителен поглед.
— Беше наистина крайно време да си намериш жена, Сейнт Айвс. Човек на твоята възраст трябва да върши по-интересни неща от това да прекарва цялото си време в някаква си лаборатория, не е ли така?
— Наистина — отвърна Бакстър, отбягвайки погледа на Шарлот.