— Избухливи вещества, химикали. — Ленокс наведе глава по-близо до Бакстър, за да не го чуят Шарлот и Розалинд. — Ако бях на твое място, щях напълно да ги зарежа, особено сега, след като ще се жениш. Никога не знаеш дали няма да повредиш нещо важно, ако избухне някоя от смесите ти. Ще бъде срамота да си легнеш в брачната нощ и да откриеш, че си загубил мъжествеността си в някоя експлозия.
— Ще го имам предвид — отвърна Бакстър.
— Точно така, Бакстър. — Ленокс потупа Бакстър по рамото. — Имаш ли нещо против да отнема хубавата ти годеница за един танц?
Когато се замисли за това, Бакстър с изненада откри, че наистина имаше нещо против. Мисълта, че Шарлот се намира в ръцете на друг мъж, дори и този мъж да бе достатъчно възрастен да й бъде дядо, се оказа изненадващо неприятна. Но забеляза блясъка в погледа й и реши, че е по-добре да запази тези мисли за себе си.
— Мисля, че годеницата ми би била много поласкана да танцува с вас. — Бакстър нагласи по-удобно очилата на носа си. — Прав ли съм, Шарлот?
— Много бих се радвала, лорд Ленокс. — Шарлот леко постави ръката си в неговата.
— Чудесно! — С галантна стъпка Ленокс я поведе към дансинга.
Бакстър ги проследи с поглед, докато се смесиха с другите двойки.
— Престани да се мръщиш, Бакстър — обади се тихо Розалинд. — Хората ще си помислят, че се готвиш да извикаш на дуел бедния Ленокс.
— В деня, когато предизвикам някой мъж на дуел заради жена, ще зарежа химията и ще се заема с алхимия.
— Понякога наистина започвам да се отчайвам заради теб, Бакстър. Къде отиде твоята страст, чувствителността ти? Емоциите ти? Не, не си прави труда да ми отговаряш. — Розалинд неспокойно се огледа наоколо. — Наистина ли вярваш, че Ленокс е убил бедната Друзила?
— Съмнявам се. Преди всичко той няма мотив, особено такъв, свързан с парите. А и според мен, ме липсва кураж да извърши такова нещо.
Розалинд го погледна изненадано.
— Тогава защо си губиш времето с този маскарад?
— Вече ти обясних, че Шарлот е убедена, че бележката от Друзила Хескет ясно посочва един от отхвърлените кандидати. Ленокс е един от тях, Трябва да продължим издирванията си.
— Предполагам, че си прав. Е, Ленокс е единственият, с когото разполагаме в момента. Научих, че Рандълей и Елси ще останат в провинцията за няколко дни. Едва ли ще се върнат до края на месеца.
— Ще наредя на секретаря си да направи проучвания в тази насока.
— Не мога да си представя който и да е от тях като убиец.
— Нито пък аз.
Розалинд му отправи замислен поглед.
— Като говорим за логика, трябва да знаеш, че най-логичното нещо сега е да танцуваш с годеницата си.
— Не съм танцувал от години. Никога не ме е бивало в тази област.
— Не в това е въпросът, Бакстър, аз просто… — Розалинд замълча и впи поглед в някого, който се приближаваше към тях зад гърба на Бакстър. След това се усмихна хладно.
— Говорехме за хора, които имат мотив за убийство. Представям ти лейди Ешъртън.
Бакстър се обърна и видя Мериан, която се бе насочила към тях. Спомни си за трите бележки, които бе хвърлил в огъня.
— Проклятие!
— Тя няма никаква причина да говори с мен — заяви Розалинд. — Затова си мисля, че тази чест ще се падне на теб. Ако ме извиниш, ще отида да видя един стар приятел в другата част на салона. — Розалинд се обърна и се изгуби в тълпата.
Страхливка.
Трябваше да се изправи сам срещу вдовицата на баща си.
Мериан беше на петдесет и две години: На осемнайсет се бе омъжила за бащата на Бакстър. Тогава графът бе на четиридесет и три и за него това бе втори брак. От първия си брак графът нямаше деца и отчаяно искаше да има наследник.
В младостта си Мериан бе една от най-красивите жени в обществото и можеше да избере всеки богат и представителен мъж, но се подчини на натиска на родителите си и се омъжи за Ешъртън, Той, от своя страна, се нуждаеше от девствена девойка с неопетнена репутация и аристократично семейство. Сватбата им бе била едно от събитията на сезона. Всички бяха поканени и дойдоха на празненството, включително и дългогодишната любовница на графа, Ема, лейди Сълтенъм.
С дребната си фигура, сини очи и коса с цвят на мед, Мериан бе пълна противоположност на Ема. Бакстър се питаше понякога дали графът не я бе избрал за жена, защото изобщо не напомня на неговата красива тъмнокоса и тъмноока любовница, а той бе известен с това, че обича разнообразието.
Две години след брака на графа Ема, която бе на трийсет и седем и мислеше, че отдавна е минала възрастта, в която една жена обикновено ражда децата си, подари на графа син. Първият. Ешъртън бе много радостен от това събитие и даде огромен прием. Но за нещастие, нищо не можеше да промени факта, че Бакстър е незаконороден и не може да наследи титлата.