— Добър вечер, Бакстър.
— Мериан.
— Не отговори на молбите ми да се срещнем. Изпратих ти три бележки.
— Бях зает с други неща — отвърна Бакстър с ледената учтивост, която запазваше точно за такива случаи. — Ако става въпрос за пари, знаете, че съм дал нареждания на банкерите да удовлетворяват молбите ви, при условие че са разумни, разбира се.
— Това, за което искам да говоря с теб, няма нищо общо с пари. Ако не възразяваш, бих предпочела да обсъдим въпроса на четири очи. Да излезем в градината.
— Може би някой друг път. Имам намерение да танцувам следващия валс с годеницата си.
Мериан се намръщи.
— Значи е истина, че си се сгодил?
— Да. — Бакстър зърна за миг Шарлот в ръцете на Ленокс. Двамата се движеха вихрено на дансинга.
— Разбирам. Предполагам, че трябва да те поздравя.
— Няма нужда да променяш обичайното си отношение към мен само поради този повод.
Мериан стисна ядно устни.
— Бакстър, моля те, трябва да говоря с теб за Хамилтън. Много съм обезпокоена. Знаеш добре, че баща ти ми каза да потърся помощта ти, ако някога се нуждая от нея.
Бакстър извърна бавно глава. Срещна отчаяния поглед на Мериан и разбра, че няма никакъв избор. Беше дал обещание на баща си и трябваше да го изпълни.
Кимна едва забележимо, приемайки неизбежното.
— Мисля, че имате право, госпожо. Без съмнение, ще бъде най-добре да проведем разговора си в градината.
Глава 7
— Чух, че сте били близки приятели с бедната мисис Хескет. — Шарлот с учудване осъзна, че е останала без дъх. Не беше лесно да следва темпото, наложено от лорд Ленокс. Той се движеше прекалено бързо, а тя отдавна не беше танцувала. — Убийството й е ужасно нещастие. Да се чуди човек накъде върви светът, не мислите ли?
— Наистина. Ужасно нещастие. — Ленокс завъртя Шарлот в широк кръг, преминавайки през половината дансинг. — Вие също я познавахте, нали?
— Не бяхме много близки, но сме се срещали няколко пъти. Тя… хм… говорила ми е за вас.
— Бях много привързан към нея. Сигурно не знаете, но исках да се оженя за нея. Но, уви, тя отхвърли предложението ми. Когато чух, че е била убита от някакъв крадец, влязъл с взлом в дома й, просто не можах да повярвам Ужасно!
— Наистина. Казахте, че сте били привързан към нея?
— Към Друзила? Господи, разбира се. Бях много щастлив, когато прекарвахме времето си заедно. Тази жена притежаваше особена сила и издръжливост, ако разбирате какво искам да кажа.
— Тя казваше същото и за вас, милорд.
— Наистина ли? — За миг лицето на Ленокс светна от удоволствие. — Радвам се да го чуя. Тя ще ми липсва, въпреки че отхвърли предложението ми за женитба. Дру ми показа съвсем ясно, че не би имала нищо против от време на време да скачаме в леглото, дори и след като си намери подходящ съпруг.
— Разбирам.
— Знаете ли, трябваше да се отбия в дома й същата вечер.
Шарлот стреснато вдигна поглед.
— Трябвало е да отидете в дома й същата вечер, когато мисис Хескет е била убита?
— Не, не. Наистина трябваше да я посетя, но в последния момент получих съобщение от нея, че е болна и няма да може да ме приеме. Често се питам какво щеше да се случи, ако все пък бях отишъл.
— Наистина. — Шарлот осъзна, че Ленокс я води стремително към друга танцуваща двойка, с която без съмнение щяха да се сблъскат — Лорд Ленокс, може би бихме могли…
— Дру беше много умна жена. — С леко движение Ленокс я завъртя така, че избягнаха на косъм сблъсъка с другите танцьори. — Разбираше, че бракът не трябва да пречи от време на време човек да се отдава и на други удоволствия.
— Да, разбира се. — Шарлот му се усмихна и се замисли как да продължи да го разпитва, без той да заподозре нещо.
Проблемът беше в това, че Ленокс бе точно такъв, какъвто го представиха и по-ранните й проучвания — финансово стабилен и с благ характер. Шарлот не можеше да го види в ролята на убиец. И все пак Друзила бе споменала в бележката си именно него.
— Виждам, че годеникът ви се отправи към градината в компанията на лейди Ешъртън — заяви Ленокс, като завъртя Шарлот в поредния умопомрачителен кръг. — Не му завиждайте. Старецът постави Сейнт Айвс в ужасно затруднено положение, когато му предостави контрола на семейното богатство.
Шарлот си спомни, че Бакстър бе споменал, че управлява както своите пари, така и тези на брат си. Беше приела, че той върши това само защото е много добър в тези неща.
— Искате да кажете, че старият граф е определил в завещанието си мистър Сейнт Айвс да управлява финансите на семейството?
— Не е тайна, че старият Ешъртън направи Бакстър изпълнител на завещанието си, докато Хамилтън навърши двайсет и пет. Ако питате мен, това е проява на здрав разум от страна на Ешъртън. Всеки може да види, че младият Хамилтън има нужда от време, за да улегне. Метнал се е на баща си, така е. В младостта си старият граф е бил истински развратник. — Ленокс замълча за момент. — Като се замисля, разбирам, че през годините той не се промени кой знае колко.