— Но се справихте много добре.
— Не беше възможно да не чуя последната част от разговора ви с лейди Ешъртън.
— Не се притеснявайте. — Бакстър спря пред нея. — Ние сме партньори, нали така?
— Да, така е, но това не ми дава правото да се намесвам в семейните ви работи.
— Намесвайте се колкото си искате. От години обществото се забавлява с клюки за семейството ми. Свършихте ли с разпита на бедния Ленокс?
Шарлот въздъхна.
— Мисля, че за тази вечер няма да получа повече информация Научих, че лорд Ленокс наистина е имал покана да посети мисис Хескет в нощта, когато е била убита, но получил бележка, в която се казвало, че тя е болна и няма да може да го приеме.
— Хм. Съмнявам се, че би признал това, ако беше виновен.
— Така е. Не мога да си го представя като убиец.
— Съгласен съм. Ако това е всичко за тази вечер, предлагам да тръгваме. — Бакстър я хвана за ръката и я поведе към голямата къща. — Наситих се на общество и аристокрация тази вечер. Ако още малко се отдам на такива забавления, много вероятно е накрая да умра от скука.
— Разбирам много добре, но Ариел се забавлява толкова добре. Не ми се иска да я моля да си тръгва. Едва полунощ е.
— Така е, а според общоприетото мнение вечерта едва сега започва Не се тревожи за сестра си, Шарлот Имам план. Ще я поверим на лейди Тренглос, която ще остане на бала чак до сутринта.
— Мислиш ли, че лейди Тленглос ще има нещо против? — Шарлот вдигна поглед към него.
— Ни най-малко. Между обявяването на нашия годеж и представянето на Ариел в обществото, леля ми се забавлява невероятно много. — Бакстър повлече Шарлот към стъпалата на терасата, след което влязоха в празнично осветената бална зала. — Дай ми няколко минути да намеря Розалинд и да поговоря с нея.
— Аз ще намеря Ариел и ще й кажа, че е свободна да си тръгне с леля ти. Без съмнение, сестра ми отново е на дансинга. Мога да се закълна, че почти цялата вечер тя прекара именно там. — Шарлот се повдигна на пръсти, търсейки с поглед сестра си сред многобройните гости.
— Ето я! — отбеляза Бакстър.
— О, да, наистина! — Шарлот се усмихна, когато видя Ариел да се движи грациозно в ритъма на валса. — Танцува с един изключително красив младеж, който носи вратовръзка с невероятно сложен възел. Чудя се кой ли е.
— Казва се Хамилтън — отвърна сухо Бакстър. — Графът на Ешъртън. Моят полубрат.
Половин час по-късно файтонът спря рязко пред градската къща на Аркъндейл. Бакстър се отърси от нерадостните си мисли, които го бяха налегнали по време на краткото им пътуване. Погледна Шарлот, която седеше срещу него, и се запита какво го бе прихванало да предложи да приключат вечерта толкова скоро.
Истина бе, че нямаше никакво желание да остане на бала, особено след неприятния разговор с Мериан, но също така не искаше да се разделя с Шарлот. Сега се намираха пред дома й. Вечерта бе приключила, не бе останало време нито за разговори, нито за каквото и да било друго.
Бе постъпил страхотно, пропилявайки последния половин час, помисли си иронично Бакстър. За човек, който се гордееше с логическото си мислене и интелект, сега се държеше като пълен идиот.
Шарлот погледна през прозореца.
— Мисля, че пристигнахме, мистър Сейнт Айвс. Бакстър чу как кочияшът скочи от капрата.
— По дяволите!
Шарлот го погледна учудено, но не каза нищо. Бакстър се зачуди за какво ли си мислеше тя в този момент. Осъзнаваше с пределна яснота, че изобщо не разбира жените. Единственото нещо, което знаеше със сигурност, бе, че не иска да й пожелае лека нощ и да я остави сама.
— Виж, Шарлот…
Вратата на файтона се отвори. Бакстър не можеше да измисли никакво извинение да отложи неизбежната раздяла.
Като прошумоля с полите си, Шарлот слезе. Бакстър неохотно я последва. Той пое ръката й и двамата се насочиха към стълбите на входа.
ГЛУПАК! СМАХНАТ ИДИОТ! ПРОПИЛЯ ЦЯЛ ПОЛОВИН ЧАС! Можеше да го прекара, държейки Шарлот в прегръдките си. Вместо това бе потънал в мрачни мисли за миналото и настоящето. Вината бе изцяло на Мериан. Беше съсипала настроението и вечерта му. Съвсем типично за нея.
Шарлот бръкна в обсипаната си с мъниста чантичка и извади ключа.
— Ще влезете ли за едно питие, мистър Сейнт Айвс?
Бакстър, все още вглъбен в мисли, сметна, че не е чул добре. В този миг осъзна, че тя го гледа с очакване и почуда.
— Бренди? — Той взе ключа от нея и отключи вратата, но пръстите му изведнъж бяха станали много несръчни.
— Разбирам, че е късно, но трябва да разговаряме за доста неща. — Тя пристъпи бързо в тъмното антре, след което се обърна и го погледна. — Заета с приготовленията за представянето ни в обществото, нямах възможност да ви покажа малката рисунка, която отрих в скицника на мисис Хескет.