ТЯ ИСКАШЕ ДА ГОВОРИ С НЕГО ПО РАБОТА.
— Нещо не е наред ли, мистър Сейнт Айвс?
Бакстър осъзна, че продължава да стои на стъпалата на входа.
— Откъде ви хрумна тази идея?
— О, боже, накърнила съм чувството ви за благоприличие, нали? — Тя му хвърли извинителен поглед. — Уверявам ви, че няма защо да се притеснявате за репутацията си. Никой друг, освен кочияша, няма да узнае, че сте влезли за няколко минути. Мисис Уити отиде да посети братовчедка си и ще остане при нея цялата нощ. Няма да се върне по-рано от сутринта.
— Разбирам.
Тя му се усмихна развеселена.
— Освен това се предполага, че сме сгодени, нали така? С две думи, мистър Сейнт Айвс, с мен вашата добродетел ще остане неопетнена.
Тя му се присмиваше!
— Мисля, че мога да изпия едно питие. Голямо! — Бакстър влезе в антрето и внимателно затвори вратата след себе си.
През прозорците влизаше достатъчно лунна светлина, за да може да види, че Шарлот съблича наметката си и я окачва на закачалката наблизо. Продължи да я наблюдава, когато тя се повдигна на пръсти, за да запали един стенен свещник. Не можеше да откъсне поглед от меката извивка на гърдите й, които се полюляваха в такт с движенията й. Миг по-късно се разля топла светлина, която затанцува по гладката и копринена кожа. С помощта сякаш на алхимична магия свещникът разкриваше огъня, скрит в тъмната й коса, и превръщаше жълтата й сатенена рокля в течно злато. Когато Шарлот се обърна и го погледна, очите й приличаха на блестящи смарагди.
— Да влезем в кабинета, мистър Сейнт Айвс. Ще ви покажа рисунката на мисис Хескет.
— Разбира се — чу се да отвръща той.
Докато я наблюдаваше да се отправя към тъмната стая, го обзе непреодолимо желание. Грациозният начин, по който се поклащаха бедрата й под златистата рокля, накара кръвта му да кипне.
— Брендито е на масата до прозореца — извика Шарлот от вътрешността на кабинета. В стаята се разля мека светлина, когато тя запали втори фенер.
Светлината от кабинета примамваше Бакстър като силна магия. Поколеба се само още миг. Да влезе в кабинета, не беше най-разумно. И със сигурност не логична постъпка.
— Проклятие! — дръпна силно възела на вратовръзката си и влезе.
— Какво казахте? — попита Шарлот.
— Нищо съществено. — Бакстър се зае да запали огъня, след което се изправи и се насочи към масата с брендито.
Шарлот заобиколи бюрото и се наведе, за да отвори едно от чекмеджетата, което се намираше най-отдолу.
— Откъснах страницата с малката скица. Според мен, никоя от другите рисунки в скицника няма нищо общо с малката рисунка, а и останалите отвличат вниманието в съвсем друга посока.
— Наистина. — Бакстър не бе в състояние да откъсне поглед от съблазнително закръгленото й дупе, докато тя се навеждаше над чекмеджето. — В съвсем друга посока.
— Всеки път, когато се опитам да поговоря с Ариел за тази рисунка, тя веднага насочва вниманието си към голите фигури. С мисис Уити е същото.
— Ами ти, Шарлот? И твоето внимание ли се насочва към тях?
— Научила съм се да насочвам вниманието си само към работа. — Шарлот се изправи и постави на бюрото лист хартия.
— Наистина. — Бакстър се опита да концентрира вниманието и мислите си само върху брендито, като наля две чаши. — Аз също.
Той взе чашите, обърна се и я погледна. Шарлот беше седнала зад бюрото си. Младият мъж се запита дали тя има някаква представа, как светлината от свещника играе по съблазнителните форми на гърдите й и прави очите й още по-дълбоки и загадъчни.
— Бях разочарована от разговора си с Ленокс. — Шарлот се намръщи. — Той изглеждаше по-загрижен за днешното младо поколение отколкото от смъртта на Друзила Хескет.
Бакстър сложи едната чаша на бюрото пред нея. Не обърна никакво внимание на рисунката на Друзила.
— На мен ми звучи така, като че ли Ленокс и Мериан имат много общи неща.
— Предполагам, че родителите от всички времена винаги са се тревожили за опасностите, които грозят децата им.
— Без съмнение. — Ако само още миг останеше така, съзерцавайки блестящата копринена кожа на голите й рамене и съблазнителната извивка на гърдите й, нямаше да може да е в състояние да държи ръцете си далеч от нея.
Бакстър с мъка се отдели от нея и се приближи до прозореца, надявайки се, че гледката на потъналата в лунна светлина градина ще охлади кръвта му. Но всичко, което видя, бе отражението на Шарлот.
— Какво смиташ да правиш с брат си Хамилтън?
Бакстър се вцепени.
— Това е последното нещо, за което бих искал да говоря тази вечер.