— Разбирам. Засегнах този въпрос само защото ми се стори, че той те измъчваше през цялото време по пътя за вкъщи.
— Не се тревожи за моите лични проблеми, Шарлот. Сам ще се справя с тях.
Да, разбира се! — Шарлот се поколеба за момент, след това добави тихо. — Ти си прав.
— За какво по-точно?
— За Ленокс и лейди Ешъртън. — Шарлот бавно постави чашата си на бюрото. — Младото поколение наистина е изложено на много опасности.
— Не искам да те обидя, Шарлот, но точно ти не си в положението да даващ съвети, когато става дума за опасност. Мога ли да ти припомня, че ти беше тази, която нае нов доверен човек, от когото искаш да изпълнява едновременно и ролята на бодигард?
— Аз съм зряла жена, която знае много добре какво върши. При един млад човек е съвсем различно.
Нещо в гласа й и в начина, по който изрече тези думи, привлече вниманието на Бакстър.
— Шарлот, защо ми се струва, че не говориш по принцип?
В продължение на един дълъг миг тя остана мълчалива.
— В нощта, преди да убият втория ми баща, той доведе вкъщи един човек, който беше истинско чудовище.
Бакстър бавно се обърна и я погледна изпитателно.
— Чудовище?
— Уинтърборн дължеше много пари на този човек. — Шарлот се взираше втренчено в чашата, като че ли можеше да види там миналото. — Моят втори баща искаше да плати дълговете си от хазарт, като предостави сестра ми в ръцете на онова чудовище.
— Господи, Шарлот! Какво се случи?
— Използвах пистолета на баща ми, за да принудя Уинтърборн и зловещия непознат да напуснат къщата. — Чашата леко потрепери в ръката й. — Повече не се върнаха.
Бакстър си я представи застанала срещу двамата мъже с насочен към тях пистолет. Изведнъж ярост и страх забиха болезнени остриета в гърдите му.
— Ти си много смела жена.
Шарлот като че изобщо не го чу.
На следващата сутрин намериха Уинтърборн с прерязано гърло. Казаха, че бил убит от крадец, който искал да го ограби. Не знам какво точно се е случило, след като двамата напуснаха къщата онази нощ, но знам, че Уинтърборн се страхуваше от другия. Понякога се питам дали онова чудовище не го е убило, защото той не можа да му върне парите, които бе загубил в игралната зала.
— Всеки, който е готов да пожертва невинността на едно момиче, за да заплати дълговете си, заслужава да умре.
— Така е. — Шарлот вдигна очи и погледите им се срещнаха. — Не си мисли дори за миг, че скърбя за Уинтърборн или изпитвам вина, че го принудих да напусне къщата посред нощ. Не това ме тревожи.
С непогрешимата си интуиция Бакстър изведнъж разбра всичко. Усети тайния страх, скрит зад решителния и независим дух на Шарлот. Почувства се така, като че ли бе открил важна научна истина. Това, което бе разбрал тук обаче, бе много по-съкровено от всичко, което бе откривал в лабораторията си.
— Разбирам — промълви тихо той. — Това, което наистина те тревожи, е, че дори след толкова години не можеш да забравиш мъжа, когото нарече чудовище и който е някъде там, навън.
— Така е. Не мога да забравя. Опитвам се да не мисля затова, но понякога спомените се връщат в съня ми. Будя се точно в часа, когато се събудих и през онази нощ. Виждам се в тъмния коридор пред стаята на сестра ми. Пистолетът е в ръката ми, точно както беше в действителност. Но този път онзи мъж знаеше, че оръжието не е заредено.
— Исусе! — Бакстър почувства как кръвта му изстива. — Да не би да искаш да ми кажеш, че пистолетът, който си използвала през онази нощ, не е бил зареден?
— От години стоеше в едно чекмедже на скрина. Не разполагах нито с куршуми, нито с барут. В коридора беше много тъмно и нито Уинтърборн, нито непознатият имаха представа, че държа празен пистолет. Но в съня ми чудовището се смее зловещо, защото знае истината. Знае, че този път не мога да го спра…
— Шарлот… — Бакстър направи крачка напред.
— И в съня си знаех, че няма да успея да защитя сестра си.
— Това е само сън, Шарлот. — Бакстър се поколеба за момент. — Аз също имам кошмари, които се връщат от време на време и ме карат да се будя нощем, облян в пот.
Шарлот го погледна, а очите й бяха пълни с болка.
— Сънищата понякога могат да бъдат много неприятни.
— Така е. — Бакстър свали очилата си и ги постави на близката маса. — Нека да говорим за нещо друго.
— Разбира се. За нашето разследване.
— Не, не за това. Хареса ли ти валсът?
— С Ленокс? — Шарлот изкриви лице в кисела гримаса. — Сега мисля, че знам защо Друзила Хескет често го сравняваше с жребец.
Бакстър повдигна учудено вежди, а Шарлот се разсмя.
— Негова светлост наистина притежава доста енергия и сила за неговата възраст. Когато музиката спря, имах чувството, че съм била на бърза сутрешна езда, и то с много капризен кон.