За един дълъг миг Бакстър я съзерцаваше замислено.
— Казах ли ти, че тази вечер изглеждаше прекрасно?
Шарлот примигна учудено.
— Моля?
— Пренебрегнах всякаква учтивост и добро държание и не ти направих никакъв комплимент. Приеми моите извинения.
— Няма нужда да се безпокоите, мистър Сейнт Айвс. — Шарлот скръсти ръце на бюрото и му се усмихна. — Ние сме делови партньори, а не любовници.
— Има и още нещо, което не направих. — Той заобиколи бюрото и постави ръце върху раменете й. Кожата й бе топла и невероятно мека.
— И какво е то?
— Не те поканих да танцуваш с мен. — Той леко я повдигна и я изправи на крака. — Мислиш ли, че ако бяхме танцували по-рано тази вечер, щеше вече да си в състояние да ме наричаш с малкото ми име?
На светлината очите й изглеждаха невероятно зелени. Шарлот се усмихна и бавно обви ръце около врата му.
— Не знам. Защо не ме помолиш сега и да видим какво ще стане?
— Танцувай с мен, Шарлот.
— С удоволствие, Бакстър.
Точно това бе чакал през цялата вечер: Точно от това бе имал нужда. В следния миг наведе глава и покри устните й със своите.
Глава 8
Бакстър си правеше някакъв експеримент с нея. Шарлот разбра това с абсолютна сигурност точно в момента, когато устните му докоснаха нейните. Тази целувка беше различна от онази във файтона предишната вечер. Дори когато я притегли по-близо до себе си и ръцете му я обгърнаха, Шарлот почувства, че една част от него се отдръпва. Като че ли искаше на всяка цена да запази самообладание и да контролира емоциите си. Тя се запита дали той наистина вярва, че може да контролира собственото си желание по същия начин, както правеше с отровните химикали и избухливите вещества в лабораторията си.
Осъзнавайки това, Шарлот почувства как я обзема гняв. Тя не беше някаква интересна смес, която трябва да се изследва в лаборатория. Обви по-плътно ръце около врата му и се притисна по-силно към мускулестото му тяло. Изведнъж реши на всяка цена да му покаже, че той не може да наблюдава отстрани страстта си към нея. Ако това наистина бе експеримент, реши Шарлот, той беше толкова част от него, колкото и тя.
— Шарлот… — Устните му се движеха върху нейните, опитваха, завладяваха. Ръцете му обхванаха главата й, зарови пръсти в косата й и започна да сваля фибите една по една. — Кажи отново името ми.
— Бакстър — По тялото й премина тръпка, мигновена и гореща, и Шарлот бе сигурна, че и той е изпитал същото.
— Още веднъж. — Бакстър прокара пръст по линията на челюстта й.
— БАКСТЪР.
— Разтвори устни, Шарлот.
Тя се подчини. След това нададе тих, сподавен вик на изненада, когато той захапа леко долната й устна.
— Няма да те нараня — прошепна мъжът.
— Знам. — Тя се притисна до него, подканвайки го да задълбочи целувката.
Бакстър отново прокара пръсти през косата й. Върху полираната повърхност на бюрото се посипаха фиби. След това пръстите му се спуснаха надолу, като за миг докоснаха раменете й.
— Толкова си мека! — Той погали извивката на шията й и допря устни под ушенцето й. — Всичко в теб е толкова меко и гладко!
Шарлот постави ръце на гърдите му, под пръстите си чувстваше играта на твърдите мускули.
— А всичко в теб е твърдо и силно!
Бакстър вдигна глава. Свали очилата си и ги постави на бюрото до разхвърляните във всички страни фиби. Шарлот го погледна право в очите и затаи дъх. Очилата вече не прикриваха страстния огън в очите му, които блестяха като разтопено злато. Шарлот виждаше ясно опасността, но пламъците покоряваха и омайваха.
— Искам да те погаля, Шарлот, искам да почувствам в ръцете си прекрасните ти гърди! — Бакстър нежно започна да разкопчава роклята.
След миг всички копчета бяха разкопчани, а горната част на роклята падна встрани около тялото й. Шарлот потрепери, осъзнавайки, че стои разгърдена пред него, а светлината от фенера пада точно върху гърдите й с настръхнали от възбуда зърна. Изпитваше копнеж по този мъж. Чувството беше изпълнено с толкова болезнено напрежение, бе така вълнуващо и невероятно. От гърлото й се изтръгна сподавен стон, когато Бакстър нежно погали гърдите й.
— Толкова си красива! — Гласът му бе нисък и дрезгав от вълнение и възбуда.
Мъжът погали с палци възбудените зърна на гърдите й. Прониза я огромно желание и Шарлот затаи дъх. Изпитваше отчаяна нужда да вдъхва отново и отново упоителния мъжки аромат на тялото му. Пръстите й силно сграбчиха реверите на ленената му риза, а главата й падна назад.
— Бакстър! Това е невероятно!