— Да, така е! — Той наведе глава и пое с устни зърното й.
— О, Господи! — Шарлот бързо развърза вратовръзката му и с треперещи пръсти понечи да развърже връзките на ризата му.
Бакстър се вцепени.
— Не!
Тя не му обърна внимание. Разтвори ризата и пъхна дланите си под нея.
— По дяволите! — Бакстър не се помръдна. Стоеше примирен, като че ли очакваше да го порази удар, който по никакъв начин не можеше да избегне.
Тя го докосваше нетърпеливо, наслаждавайки се на горещината и силата на тялото му Пръстите й погалиха къдравите косъмчета на гърдите му, след това го прегърна и прокара длани по гърба му Веднага почувства загрубялата кожа и разбра всичко. Тялото на Бакстър бе покрито с огромни белези.
Беше неин ред да се вцепени. Вдигна глава и го погледна.
— Бил си ранен.
— Преди три години. — Очите му бяха много сериозни. — Белезите отдавна зараснаха.
— Какво се случи?
— Киселина.
— Господи! Нещастна случайност в лабораторията ли?
Бакстър й отвърна с горчива усмивка.
— И така може да се каже.
— Толкова съжалявам! Сигурно е било много болезнено.
— Вече не. Но грозните белези останаха. Дай ми няколко секунди да загася светлината. — Той понечи да се отдръпне от нея.
— Няма нужда. — Преднамерено бавно, Шарлот свали ленената риза от раменете му и я захвърли на пода. Можеше ясно да види бледите, назъбени краища на съсипаната кожа на едното му рамо. Затвори очи, ужасена от болката, която бе изпитал.
— Шарлот…
— Сигурно не мислиш, че гледката на раните ти може да ме обиди. Единственото, което има значение, е, че са заздравели.
Шарлот докосна леко белега на рамото му. След това се повдигна на пръсти и го целуна. Бакстър потрепери. Тя прокара гореща черта с устни от гърлото до устните му.
— ШАРЛОТ… — Той я привлече яростно към себе си.
Вече нямаше нищо далечно или недоизказано в прегръдката му. Шарлот усещаше скритите пламъци, които бушуваха в него — грубата, болезнена чувственост в целувката му заплашваше да я погълне.
Накрая младата жена се предаде на копнежа, на страстта и на безумието на този миг. Той постави ръце на кръста й, повдигна я и започна да дразни с устни едната й гръд.
— Бакстър! — въздъхна тя, почувствала езика и зъбите му върху зърното. Притисна се към него, тъй като жадуваше за още и още!
Бакстър я понесе към дивана. Стаята се завъртя пред погледа й. Миг след това Шарлот почувства меките възглавници под себе си. Полите на роклята прошумоляха край бедрата й.
Преди да се опомни, Бакстър бе вече върху нея. Тялото му бе тежко, но това й достави огромно удоволствие, защото я притискаше към мекия матрак на дивана. Тя чувстваше допира от плата на бричовете му до меката кожа на бедрото си над жартиерите. Чувстваше натиска и на възбудената му мъжественост Шарлот затаи дъх от вълнение.
Бакстър вдигна глава и я погледна право в очите.
— Желая те.
Тя потъна в очите му, за да изгори в пламъците им, да се изгуби в магията на страстта, обхванала и двама им.
Невъзможно бе за един мъж, дори с волята и силата на Бакстър, да погледне жена с такава нужда и да остане просто безучастен наблюдател.
Тя прокара пръсти през косата му, без да крие учудването си.
— Никога не съм се чувствала така.
— Радвам се, скъпа! . — Бакстър се наведе и жадно я целуна.
Шарлот почувства как ръката му се плъзга под полите на роклята и гали крака й. Задъха се и заби нокти в твърдите мускули на гърба и раменете му.
Бакстър изстена. Ръката му се плъзна още по-нагоре и погали бедрото й, след това леко докосна пулсиращото влажно място между бедрата й. Внимателно проникна с един пръст в тясното стегнато влагалище. Шарлот потрепери от удоволствие.
— Моля те! — Извиваше се под него, премаляла от възбуда. — Не спирай!
Бавно, преднамерено бавно, Бакстър продължи с интимната си ласка, а в същото време палецът му леко докосваше сърчицето на нейната женственост.
— Бакстър! — Шарлот не бе в състояние да мисли. Удоволствието я погълна изцяло. Притисна се към него, като искаше да сложи край на това изискано мъчение, но нямаше сили да се отдръпне. — Бакстър!
Той сведе глава и отново пое едното й зърно с устни. Продължаваше да я гали все така нежно.
Шарлот се задъха, в тялото й се натрупа огромно напрежение. Никога не бе изпитвала такова неистово желание. Инстинктивно усещаше, че това не може да продължава вечно. Напрежението трябваше да се излее, да премине, да освободи тялото й.
Шарлот се вкопчи в раменете на Бакстър.
Трябваше да настъпи освобождение.
Сигурно щеше да се разпадне на парченца. Заля я вълна от екстаз и пред очите й избухнаха хиляди звезди.