— Бакстър!
Дочу ехото от собствения си вик и се почувства така, сякаш пада от невъзможно висока скала.
Бакстър продължи да я държи здраво в прегръдките си, докато тя се носеше в мъглата на опиянението. Шарлот бе толкова удивена, че не бе в състояние да каже нищо.
Постепенно отново започна да усеща около себе си познатите предмети — пращенето на огъня в камината и меките възглавнички под себе си, тежкото тяло на Бакстър върху нейното. Когато накрая отвори очи, видя, че той я наблюдава напрегнато.
— Беше невероятно — прошепна тя. — Направо удивително!
Той се усмихна и я целуна.
— Да, така е.
Тя докосна с пръст страната му.
— Но ти не сподели с мен това удоволствие.
— Не и този път. — Бакстър понечи да се изправи. — Но ще има и други случи. — Той спря за момент и докосна с пръст устните й. — Поне се надявам да стане така.
— Бакстър, почакай. Къде отиваш?
— Трябва да поговорим.
Бакстър се изправи, прекоси стаята и вдигна от пода захвърлената риза. Пламъците от огъня в камината хвърляха призрачна светлина върху белезите върху гърба и раменете му. Толкова болка, помисли си Шарлот. Слава богу, че киселината не бе засегнала очите му, тъй като със сигурност би го ослепила.
Шарлот го наблюдаваше, докато той с бързи уверени движения обличаше ризата си. Без да си прави труда да я завързва отпред, Бакстър се приближи до бюрото, взе очилата си и веднага ги постави на носа си. След това, в пълно мълчание, се приближи до камината и остана там, впил поглед в пламъците.
Разтревожена от рязката промяна в настроението му, Шарлот бавно се изправи.
— Случило ли се е нещо?
— Не. — Бакстър взе металния ръжен от една поставка и се наведе да разрови огъня. — Но бих искал между нас да има яснота и разбиране, преди да продължим по този път.
Шарлот се взря изпитателно в него. Тъмната му коса бе леко разрошена, там, където бе прекарвала пръстите си. Светлината от пламъците хвърляше странни сенки върху грубо изсечените черти на лицето му. Отново изпита острото безпокойство, което бе изпитала още първия ден, когато го бе видяла.
— Какво имаш предвид? — попита внимателно тя.
— Ще приемеш ли една любовна връзка с мен, Шарлот? — Тихите думи бяха изговорени с безстрастен тон. Бакстър бе направил всичко възможно да скрие чувствата си.
— Връзка? — Шарлот изведнъж се почувства толкова несръчна, че едва успя да облече отново роклята си. — С теб?
— Изглежда, че между нас има привличане.
— Да, но… — Тя млъкна, тъй като не знаеше какво да каже. Все пак, напомни си, нали и самата обмисляше точно такава възможност.
— За мен такива чувства не са илюзия — промълви тихо той. — Те са напълно реални, истински, докато сами не изгаснат.
— Разбирам. — Не можеше да отхвърли думите му като лъжливи или неверни. На страстта не можеше да се разчита. Тя знаеше това най-добре от всички. Беше изградила живота и работата си върху това просто правило. Само истинската любов може да добави сигурност в тази опасна смес, наречена страст. — Ти мислиш, че огънят, който пламна между нас, скоро ще изгасне.
— От опит мога да кажа, че скуката постепенно превръща и най-горещите пламъци в пепел.
— Такава ли е съдбата и на предишните ти любовни връзки?
— Аз съм химик, а не поет. — Бакстър скръсти ръце на гърба си. — С течение на времето разликата става все по-очевидна.
— Не разбирам.
— Да го кажа по-ясно: след като първото физическо привличане е отминало, жените започват да ме намират скучен и безинтересен.
— Жените те намират скучен? — Това вече бе твърде много. В гърдите й се надигна гняв, помитайки съчувствието, което се надигаше до този момент у нея. — Как се осмеляват, сър! Не се опитвайте да ме залъгвате с подобни глупости. Ако не искате връзка с мен, поне имайте доблестта да го кажете. Не очаквайте от мен да повярвам, че всичките ви предишни връзки са приключвали, защото любовниците ви са ви намирали скучен до смърт.
Изненадан, Бакстър се обърна и впи поглед в нея.
— Уверявам те, че това е самата истина.
— Глупости! — Шарлот скочи от дивана и започна припряно да оправя полите на роклята си. — Това са просто извинения. Не очаквах това от вас, сър.
— Не си търся извинения. Опитвам се да бъда практичен.
— Да, наистина! — Шарлот вдигна гордо брадичка. — Ами какво ще стане със скъпоценната ви репутация, мистър Сейнт Айвс?
— Стана така, че този фалшив годеж ни дава идеалното прикритие за една такава връзка.
Шарлот бе мислила, че не е възможно да се ядоса повече, но се оказа, че е сгрешила.
— Този фалшив годеж, както го нарекохте, бе измислен именно от вас и той ще трае единствено дотогава, докато намерим убиеца на Друзила Хескет.