— Няма никаква причина да не продължи да съществува и след като постигнем първоначалната си цел.
— Обикновено годежът трае поне година.
— Не зная колко време са траяли предишните ти любовни връзки, Шарлот, но моите не траеха повече от два месеца.
— Което не говори добре за вас.
— Това е самата истина. Сега какво ще кажеш? — Бакстър я погледна и присви очи. — Любопитен съм да чуя отговора ти. Искаш ли да започнеш любовна връзка с мен или не?
Шарлот трепереше — този път не от страст, а от гняв.
— Със сигурност не очаквате незабавен отговор. Ще ви съобщя решението си, след като обмисля подробно въпроса.
— Проклятие! — С рязък жест Бакстър посочи към дивана. — След това, което се случи току-що, ти ми казваш, че трябва да мислиш още?
Тя се усмихна хладно.
— Както често съветвам клиентите си, човек не бива да взема важни решения под влияние на страстта.
Бакстър стисна зъби. Без да каже и дума, той се насочи към нея, ботушите му не издаваха никакъв звук по дебелия килим.
Шарлот извика на помощ всичките си сили. Беше поела риск, като изкара Бакстър извън контрол. Въпреки това знаеше, че той няма да я нарани. Но в това положение нищо не можеше да се каже със сигурност. Преди обаче Шарлот да разбере какво бе намислил, една от дъските на пода в коридора пред кабинета силно изскърца. Младата жена се вцепени. Бакстър също рязко спря. Хвърли поглед към вратата и се намръщи.
— Това някой от твоите прислужници ли е?
— Не. — Тя се обърна и впи поглед във вратата. — Казах ти, че икономката ми е извън къщи през цялата нощ. Не може да е Ариел, в противен случай бихме чули, когато пристигне каретата на леля ти.
В коридора се чуха стъпки. Шарлот разбра, че някой тичаше към вратата в задната част на къщата.
— По дяволите! — Бакстър се втурна напред. — Стой тук! — Той отвори бързо вратата и хукна по празния коридор.
Шарлот взе един тежък свещник в едната си ръка, а с другата повдигна полите си и затича.
Посрещна я единствено тъмнината. Някой беше изгасил стенния свещник, който тя бе запалила на влизане. Единствената светлина бе тази, която се процеждаше от кабинета. В задната част на къщата ехтяха стъпки: на човека, промъкнал се тайно в къщата, и на Бакстър. Без да се замисля, Шарлот се потопи в непрогледната тъмнина на коридора.
Нахлулият студен въздух й подсказа, че задната врата е отворена. Шарлот виждаше края на коридора, върху който падаше слаба лунна светлина. Непознатият бе вече навън и бе достигнал градината. Младата жена спря до вратата и отправи неспокоен поглед към сенките. Навън бе съвсем тихо, не се чуваше шум от стъпки или от някой, който иска да се скрие в храстите.
— Бакстър? Къде си?
Не получи отговор. У нея започна да се надига паника. Крадецът без съмнение е бил въоръжен. Не бе чула изстрели, но много от тези хора предпочитаха безшумното стоманено острие пред револвера. Пред погледа й се занизаха картини, в които Бакстър бе ранен, може би умиращ. Това я накара да напусне безопасността на къщата и да се отправи към сенките, които хвърляха храстите и дърветата в градината.
— БАКСТЪР! О, Господи, къде си? Обади се, Бакстър, моля те.
— Мисля, че ти казах да чакаш вътре, — Бакстър изведнъж изникна от тъмнината. В един момент го нямаше, а в следващия вече стоеше пред нея. Оскъдната лунна светлина падаше върху лицето му и се отразяваше в стъклата на очилата му.
— Добре ли си?
— Да. — Той я хвана за ръка и поведе обратно към къщата. — Но не успях да го хвана. Изчезна в алеята зад градината. Познаваше много добре пътя. Сигурно е изучил плана на къщата и е подготвил бягството си още преди да нахлуе тази нощ. Изглежда, знаеше точно къде отива.
— Слава богу, че не си го хванал. Който и да е бил той, сигурно е носил нож или револвер.
— Много мило от твоя страна, че си се загрижила за мен.
— Няма нужда да ставаш саркастичен.
— Съжалявам. — Двамата влязоха през задния вход. — Обикновено ставам саркастичен, когато ми се събере твърде много за една вечер.
Шарлот пропусна тази забележка. Бакстър почти се беше сблъскал с отчаян крадец. Имаше пълно право да бъде в лошо настроение.
— Господи! — прошепна тя, когато той затвори вратата.
— Току-що ми хрумна нещо. По-рано не чухме нищо, нито звук, нито в коридора, нито по стълбите. Това означава, че крадецът вече е бил в къщата, когато пристигнахме.
— Много вероятно.
— Ужасно! — Шарлот потрепери — Като си помисля, че през цялото време е бил там и е слушал, докато ние… ние… — Шарлот нямаше сили да довърши мисълта си.