— Подозирам, че е бил на горния етаж, когато ние объркахме плановете му. — Бакстър запали един свещник в коридора. — Той е решил да изчака, докато се увери, че ние сме прекалено заети, за да избяга.
— Мислиш ли, че ни е подслушал?
Бакстър повдигна рамене с безразличие.
— Вероятно. — След това се наведе и започна да разглежда ключалката на вратата. — Но предполагам, че е бил много по-загрижен да се измъкне незабелязано, отколкото да ни наблюдава тайно.
— Питам се дали е успял да открадне нещо. — Шарлот го погледна и се намръщи. — Какво правиш?
— Опитвам се да разбера как точно е влязъл. Когато пристигнахме, входната врата беше заключена, така че трябва да е влязъл оттук. — Бакстър се изправи, а на лицето му бе изписано учудване. — Но тази ключалка не е била насилвана, нито е повредена, няма и счупени прозорци. Изглежда, че нашият човек е знаел точно какво търси.
— Колко ужасно! Един престъпник е бил тук, в къщата ми. — Шарлот потърка ръце по раменете си. — Ще трябва да огледам, за да видя не липсва ли нещо. Наистина се надявам да не е задигнал сребърния сервиз за чай или часовника от жълт бронз.
— Ще те придружа. — Бакстър се отправи към стълбите. — В тъмнината успях да зърна палтото му само за миг, но не ми се стори да носи нещо тежко, което би забавило движенията му Ако имаме късмет, ще открием, че всичките ти вещи са по местата си.
— Бакстър…
Той й хвърли нетърпелив поглед през рамо, цялото му внимание бе погълнато от настоящия проблем.
— Какво има?
— Благодаря. — Шарлот се усмихна колебливо. — Бе много смело от твоя страна да се втурнеш след този разбойник посред нощ.
— Но това ми е работата, мис Аркъндейл.
В тапицираната в черно и червено стая се разнасяше аромат на благовония. Сетивата му бяха възбудени до крайност. Време беше.
— Разтълкувай картите, любов моя.
Гадателката постави на масата първата карта.
— Златният грифон.
— Трябва да призная, че той е доста настоятелен.
Жената обърна втора карта.
— Дамата с кристалните очи.
— Една досадна подробност.
Гадателката взе следваща карта.
— Златният пръстен. — Тя вдигна поглед. — Грифонът и дамата са се съюзили.
— Това можеше да се очаква. — Той се приведе напред. — Какво ще кажеш за феникса?
Гадателката се поколеба, след това обърна друга карта от колодата.
— Накрая фениксът ще победи.
— Точно така. — Мъжът беше доволен.
Когато гадателката потрепери от стаена страст, той я положи на килима. Познаваше много добре слабостите на златния грифон. И една от тях беше дамата с кристалните очи, жената, която сега принадлежеше на грифона.
Нямаше по-добър начин да унищожиш един човек на честта от този да съсипеш жената, която той се чувства длъжен да защитава.
— Непознат, влязъл с взлом? — Ариел тъкмо си сипваше от бърканите яйца, но ръката й изведнъж застина във въздуха, след което тя погледна Шарлот в недоумение. — Не мога да повярвам. Казваш, че този човек е бил тук, в къщата, когато сте пристигнали с мистър Сейнт Айвс?
— Да. — Шарлот се зае припряно да сгъва салфетката си, докато мислено се връщаше към онези сцени от вечерта, които нямаше никакво намерение да споделя с Ариел. Тя трябваше да знае какво точно вършеха с Бакстър, когато бяха усетили чуждото присъствие в къщата. — Двамата с мистър Сейнт Айвс отидохме в кабинета, за да обсъдим резултатите от проучванията, които бяхме направили по време на бала. Знаеш колко силно скърца онази дъска на пода до кухнята всеки път, когато някой стъпи върху нея.
— Да, знам. Какво се случи? Откраднато ли е нещо?
— Не, слава богу. Мистър Сейнт Айвс подгони разбойника и продължи да го преследва и в градината, но онзи успя да се измъкне.
Ариел отметна глава настрани.
— Мистър Сейнт Айвс е преследвал негодника?
— Да. Той е необикновено смел, освен това умее да тича бързо. Но непознатият имаше голяма преднина и изчезна в нощта.
— Умеел да тича бързо? — Ариел изглеждаше заинтригувана. — Никога не бих си помислила, че мистър Сейнт Айвс може да тича бързо. О, извинявай, продължи, моля те. Разкажи ми всичко.
— Няма какво повече да се разказва. Двамата с мистър Сейнт Айвс претърсихме цялата къща. Проверихме дали са на местата си сребърните прибори и някои други неща, които крадецът би могъл да вземе, но не липсваше нищо. Мистър Сейнт Айвс мисли, че сме открили негодника преди да е свършил работата си.
— Слава богу! — Ариел зае мястото си на масата, а изразът на лицето й продължаваше да е озадачен. — Но това направо не е за вярване. Някой крадец сигурно е забелязал, че къщата е празна, и е решил да се възползва от възможността.