— Така изглежда.
— Имала си голям късмет, че не си била сама, когато си чула стъпките на негодника.
— Така е.
— Защо не ми каза веднага, след като дойдох? — попита Ариел:
— Тъй като не се случи нищо лошо, реших, че няма смисъл да те тревожа… — и, разбира се, никаква причина да споменава, че след като Бакстър си бе отишъл, тя бе лежала будна в продължение на часове, заслушана в стоновете на старата къща.
Когато не подскачаше стреснато при всеки звук, мислите й бяха заети единствено с Бакстър. След като не успя да хване престъпника, настроението му се бе променило. Отново бе възвърнал желязното си самообладание. Повече не отвори дума да любовна авантюра.
Шарлот не знаеше дали да се чувства облекчена или разочарована.
— Беше доста късно, когато лейди Тренглос ме доведе в къщи със своята карета — призна Ариел. — Досега не ми се е случвало да съм стояла будна чак до сутринта. Нейна светлост ми каза, че по време на сезона всички стоят чак до изгрев слънце.
Докато я слушаше, Шарлот си намаза една препечена филийка с ягодово сладко.
— Забавлява ли се?
Страните на Ариел моментално порозовяха.
— Прекарах чудесна вечер. Като че ли се намирах в някакъв друг свят.
— Това бе свят, който мама много харесваше. — Шарлот почувства отново да я обзема обичайната тъга, когато си спомняше за времето, преди в живота им да се появи Уинтърборн. — Спомняш ли си колко много обичаше мама всички балове и забавления по време на Сезона?
— Изглеждаше толкова красива, когато се приготвеше за някой бал. — Погледът на младото момиче се смекчи. — Татко също беше красив. Спомням си колко обичах да стоя до прозореца и да ги наблюдавам, когато тръгваха заедно с каретата. Представях си, че те са принц и принцеса от някоя приказка.
В стаята настъпи тишина. Шарлот се опита да се отърси от мислите за миналото. Разбра, че Ариел прави същото. Нямаше никакъв смисъл да си припомнят как бе завършила тази приказка.
— Забелязах, че танцуваше с графа на Ешъртън — отбеляза Шарлот.
Ариел се изчерви.
— По-късно тази вечер в соарето на Тод отново танцувах с него. Той танцува великолепно. Освен това е много весел и интересен човек.
— Той изглежда много добре.
— Да, така е. И невероятен джентълмен. Съжалявам само, че не можах да запазя всичките си танци за него. Това би предизвикало слухове.
— Разбира се.
— Около три часа той отиде в клуба си и вече не го видях.
Щастливото вълнение в очите на Ариел поради някаква причина разтревожи Шарлот. Не знаеше какво да каже. Не знаеше дали изобщо би трябвало да каже нещо. Сестра й беше девойка с много повече здрав разум, отколкото много млади жени на нейната възраст. Точно такъв бал, точно такова преживяване винаги бе мечтала да й осигури. Със сигурност нямаше нищо лошо да я окуражи да се забавлява. Сезонът щеше да свърши твърде бързо.
Хрумна й, че самата тя би могла да последва собствения си съвет По тялото й се разля приятна топлина, когато си спомни за страстната прегръдка на Бакстър. Възможността за любовна връзка с него възбуждаше въображението й. Но след това Шарлот си спомни колко студен и далечен бе станал, когато я помоли да му стане любовница, как нарочно я бе съблазнил върху канапето, докато самият той бе останал чужд на удоволствието, което бе приготвил за нея.
Миналата нощ бе станала обект на някакъв експеримент. Изобщо не трябваше да търси чувства във всичко това.
В този момент в стаята надникна мисис Уити.
— Една дама иска да говори с вас, мис Шарлот. Каза, че въпросът е спешен.
— Някоя клиентка ли? — Шарлот хвърли поглед към часовника и се намръщи. — Едва единайсет часа е. Не очаквам никакви посещения до рано следобед.
— Тази клиентка изглежда много по-отчаяна от останалите. — Мисис Уити повдигна учудено вежди. — Тя, изглежда, има незабавна нужда от съпруг, ако разбирате какво искам да кажа.
Шарлот вдигна поглед към икономката си.
— Да не искате да кажете, че е бременна?
— Точно така — отвърна весело мисис Уити. — Ако аз бях на нейно място, нямаше да си губя времето да правя проучвания за човека, който ми е направил предложение. Ще побързам да го заведа пред олтара, преди да е променил решението си.
Ариел вдигна поглед.
— Ако искаш, аз ще говоря с нея, Шарлот.
Мисис Уити погледна многозначително по-голямата сестра.
— Дамата иска да говори единствено с вас, мис Шарлот. Каза също, че не може да се довери на никого другиго.
— Въведете я в кабинета, мисис Уити. — Шарлот се изправи. — Кажете й, че след минутка ще отида при нея.