— Да, мис Шарлот. — Мисис Уити понечи да се оттегли.
— Само още едно нещо — каза бързо Шарлот — Искам да ви помоля за една услуга. Знаем, че прислугата на мисис Хескет е била освободена в нощта, когато тя е била убита, и аз се питам дали все пак не е по-добре да поговорите с икономката й. Тя може би ще може да ни каже нещо за плановете на господарката си относно онази вечер. Ще се опитате ли да я намерите и да говорите с нея?
Мисис Уити кимна в знак на съгласие.
— Ще се заема с това.
— Ако се нуждаеш от мен, Шарлот, аз ще бъда тук. — Ариел се отправи към бюфета, за да напълни отново чинията си. — Лейди Тренглос каза, че трябва добре да се подкрепя, тъй като цяла нощ ще сме във вихъра на светския живот. Каза също, че сезонът изисква една жена да е достатъчно силна, за да издържи.
— Лейди Тренглос, без съмнение, е експерт по този въпрос.
Шарлот излезе от кухнята и се отправи по коридора към кабинета си. Спря за минутка пред огледалото, за да се увери, че има професионален вид, след което влезе в кабинета. Дамата, която седеше от едната страна на бюрото, изглеждаше на възрастта на Шарлот. Беше доста хубавка, с гъста светлокестенява коса и меки черти.
Беше в напреднала бременност. Беше облечена в синьо палто, силно опънато върху големия й корем.
— Мис Аркъндейл? — Тревожните, зачервени от плач очи се впиха в Шарлот.
— Да, аз съм. — Шарлот й се усмихна окуражително и тихо затвори вратата след себе си. — Страхувам се, че икономката ми не ми съобщи името ви.
— Защото не й го казах. — Жената попи очи с мокра носна кърпичка. — Казвам се Джулиана Поуст. Тук съм, защото до мен достигнаха слухове, че сте сгодена за мистър Бакстър Сейнт Айвс. Вярно ли е?
Шарлот спря рязко по средата на кабинета.
— Да, защо? Защо питате?
Джулиана започна да хлипа тихо.
— Защото аз бях последната му любовница. Нося неговото дете. Неговото незаконно дете. Бакстър ме изостави и ме съсипа, мис Аркъндейл. Мисля, че трябва да знаете с какъв човек си имате работа.
Зашеметена, Шарлот се взираше невярваща в другата жена.
— Какво говорите, за бога?
— Той обеща да се ожени за мен, мис Аркъндейл. — Джулиана тромаво се изправи на крака. — Така успя да ме убеди, че няма нищо лошо, ако споделя леглото му преди това. Но когато научи, че съм бременна, ме изостави. Нямам семейство. Не знам какво ще правя оттук нататък.
— Ако това е опит да измъкнете пари от мен…
— Не, съвсем не! — Ридаейки, Джулиана се отправи към вратата.
— Мис Поуст, почакайте, искам да ви задам няколко въпроса.
— Просто нямам сили да говоря за това. — Джулиана се спря, обърна се и погледна тъжно Шарлот — Дойдох тук днес, защото чувствах за свой дълг да ви предупредя за мистър Сейнт Айвс, който е копеле не само по произход, но и по характер. Колкото до мен, аз съм загубена, мис Аркъндейл. Но все още не е твърде късно да спасите себе си. Пазете се или ще изпаднете в същото положение като мен.
Глава 9
Шарлот чу затварянето на входната врата след Джулиана Поуст, прекоси коридора и надникна през прозореца. Точно навреме, тъй като другата жена се качваше в един файтон, най-вероятно нает, с бързина, учудваща за жена в нейното положение.
Шарлот бързо се обърна и грабна сламената си шапка от куката на стената и всекидневното си вълнено палто.
В този миг от кухнята се появи мисис Уити. Тя изтри ръцете си в чистата бяла престилка, погледна Шарлот и се намръщи.
— Какво се е случило?
— Ще последвам жената, която току-що излезе оттук. — Шарлот отвори бързо входната врата и застана на стъпалата. — Искам да разбера къде отива.
— Това е лудост! — извика мисис Уити от коридора. — Тя си тръгна с някакъв файтон. Не можете да се надявате да я настигнете пеша!
В тази част на града движението е толкова бавно, че ако побързам, няма да изпусна файтона от очи. — Шарлот бързо постави шапката си и хукна.
— Но ще трябва да я следвате от по-голямо разстояние! — изкрещя мисис Уити.
Шарлот не я чу. Няколко глави се обърнаха след нея, когато затича по улицата, но тя не обърна внимание на учудването и неодобрителните погледи. Знаеше добре, че онези, които я познаваха, я мислеха за доста странна. Тези, които не я познаваха, само биха вдигнали рамене с безразличие при вида на жена, която тичаше между фургони с храна и фермерски каруци, с които бяха пълни улиците в този час на деня.
В края на улицата, файтонът зави зад ъгъла. Шарлот осъзна, че ако премине напряко през парка, ще може да скъси разстоянието, което я делеше от колата. Обърна се и тичешком премина през железните врати на входа на малкия зелен парк. Придържайки шапката си с ръка, след няколко минути тя се появи, останала без дъх, на противоположната страна на парка.