Мисис Уити беше права. Ако продължи да тича така, не би могла да издържи дълго. Файтонът на Джулиана постепенно набираше преднина.
Шарлот се огледа с нарастващо отчаяние. По средата на улицата бе спряла открита карета, която превозваше цветя, а на капрата стоеше момче на около петнайсет години. Шарлот се втурна натам, като махаше с ръце, за да привлече вниманието на момчето към себе си. То я погледна любопитно, когато тя спря пред него.
— Искате да си купите цветя ли, госпожо?
— Не, но ще ти платя добре, ако ме качиш и последваш онзи файтон.
Момчето се намръщи.
— Не съм сигурен дали татко ще ми позволи, госпожо.
— Ще ти платя добре. — Шарлот повдигна полите си и понечи да се качи. — Ако ми помогнеш, ще купя всяко цвете, което караш.
— Е…
— Просто помисли, ще бъдеш свободен през целия ден, а когато се върнеш вкъщи, баща ти ще бъде щастлив, когато види, че си продал всичко.
Момчето все още не изглеждаше убедено.
— Искате да купите всичките ми цветя?
— Да, наистина! — Шарлот се настани до момчето и му се усмихна окуражително. — Обичам цветята.
Момчето не се колеба повече, само сви рамене.
— Татко винаги е казвал, че жените са много странни същества.
Момчето дръпна силно юздите. Стреснато, якото конче пое с бърза стъпка по улицата. Шарлот си казваше, че трябва на всяка цена да се успокои и да помисли как да постъпи по-нататък.
Петнайсет минути по-късно каретата с цветята зави зад един ъгъл в близкия квартал. Шарлот забеляза, че файтонът на Джулиана спира пред една малка къща.
— Достатъчно! — заяви Шарлот. — Не е необходимо да ме чакаш. Сама ще се върна вкъщи.
— Ами… цветята?
— О, съвсем забравих! — Шарлот събра полите си и слезе от каретата. — Ще ти кажа къде живея. Откарай там всичките цветя и кажи на икономката ми, че съм поръчала да ги купи.
— Добре тогава. — Момчето я погледна изпитателно. — Сигурна ли сте, че не искате да ви изчакам?
— Сигурна съм. На връщане ще си наема файтон. — Тя се усмихна и му съобщи адреса си. — Много мило от твоя страна, че се безпокоиш за мен, но те уверявам, че мога сама да се грижа за себе си.
— Както кажете — момчето смушка коня.
Шарлот изчака, докато каретата с цветята зави зад един ъгъл, преди да продължи към малката къща, в която бе влязла в Джулиана Поуст. В ума й се въртяха най-различни начини, по които би могла да настоява за обяснение. Реши да изчака момента, след като влезе в къщата.
Изкачи стълбите и почука на вратата. След няколко минути зад вратата се чуха тежки стъпки. Миг по-късно на прага застана едра жена, която най-вероятно бе икономката.
— Да, госпожо?
— Моля, кажете на господарката си, че съм тук — заяви твърдо Шарлот.
Икономката й хвърли подозрителен поглед.
— Имате ли уговорен час?
Странен въпрос, помисли си Шарлот. Една икономка може да попита дали ви очакват или не, но „уговорен час“ се използваше при делови срещи.
— Да — отвърна Шарлот — Имам уговорен час.
— Малко сте подранили — промърмори жената, но отстъпи крачка назад и отвори вратата. — Обикновено мис Поуст не приема клиенти преди обяд.
— За мен направи изключение. — Шарлот влезе бързо, преди икономката да е променила решението си. — Въпросът е спешен.
Икономката я погледна изпитателно, но не каза нищо, просто затвори вратата.
— За кого да съобщя?
Шарлот изрече първото име, което й дойде наум.
— Мисис Уити.
— Много добре. Оттук, моля. Ще уведомя мис Поуст, че сте тук.
— Благодаря.
Шарлот се огледа любопитно по коридора, докато следваше икономката. Дървената ламперия блестеше, явно съвсем наскоро бе излъскана с восък. Дъбовите перила на стълбището бяха красиво декорирани с месингови украшения. Както изглежда, Джулиана Поуст не беше богата, но със сигурност не се тревожеше за насъщния си. Всъщност за една съсипана жена, тя явно се справяше много добре. Икономката отвори една врата в отдалечения край на коридора.
— Моля, влезте тук, мисис Уити. Сега ще съобщя на мис Поуст.
Шарлот влезе в малката приемна и се огледа изумена наоколо. Стаята бе подредена в екзотичен източен стил. Всичко бе в яркочервени и черни тонове. Във въздуха се усещаше аромат на благовония. Беше почти обед, но в тази стая можеше спокойно да бъде и полунощ. Тежките червени плюшени завеси бяха спуснати, поради което цареше полумрак. Единствената светлина идваше от два високи канделабра във формата на лотоси.
Нямаше столове, но по килима бяха разхвърляни червени възглавнички с черна ивица по края. До камината бе поставено ниско червено канапе, В средата на стаята върху малка абаносова масичка беше поставено тесте карти.