— Мисис Уити? — Джулиана Поуст се появи на прага. — Страхувам се, че не си спомням да съм уговаряла с вас час по това време, но въпреки това ще ви изслушам.
Шарлот свали шапката си и бавно се обърна към другата жена. Сега Джулиана бе в широка червена роба, обсипана с безброй мъниста.
— Не съм уговаряла час — каза Шарлот.
Джулиана се вцепени.
— Вие! — В красивите й очи проблесна страх, а може би на Шарлот само й се стори така. — Какво правите тук? Как ме намерихте?
— Не беше трудно. — Шарлот погледна многозначително слабата фигура на Джулиана и се усмихна горчиво. — Приемам, че вече не се тревожите за това, че сте захвърлена на улицата опозорена завинаги?
Джулиана се изчерви.
— Най-добре е да си тръгнете веднага, мис Аркъндейл.
— Нямам намерение да си тръгна оттук, без да съм получила обяснение от вас.
— Не мога да ви дам никакви обяснения.
За един дълъг миг Шарлот не каза нищо. След това се приближи до абаносовата масичка.
— Предполагам, това не са карти за игра на вист.
— Не.
Шарлот взе картите, разгледа внимателно рисунките на гърба, след това ги обърна и започна да разглежда фигурите на лицето. Преди много години, като дете, бе виждала подобни карти на един панаир.
— Предсказвате бъдещето ли, мис Поуст?
Джулиана я следеше неспокойно.
— Да, преди всичко на млади дами, които искат съвет от мен за любовта и брака.
— Срещу определена цена.
— Естествено — усмихна се студено Джулиана.
— Когато икономката ви ме видя на вратата, предположи, че имам уговорен час при вас. Помислила е, че съм дошла, за да погледнете в бъдещето ми, нали?
— Да.
Шарлот отново се огледа.
— Трябва да призная, че тук е много интересно. Създали сте завладяваща атмосфера, в която практикувате професията си.
— Благодаря.
— Изглежда, работата ви е доста печеливша.
— Справям се. — По лицето на Джулиана премина сянка. — Станала съм доста популярна сред определени млади дами. Някои от тях намират, че е много забавно да предсказвам бъдещето им чрез картите. Други приемат нещата много по-сериозно И в двата случая са готови да заплатят добре за удоволствието.
— От дълго време ли се занимавате с това?
— Малко след като моят скъп опекун пропиля наследството ми. — Погледът на гадателката придоби студен и циничен израз. — Това се случи, когато бях на осемнайсет години. След като парите свършиха, той сметна, че няма никаква причина да ме държи в дома си.
— Звучи ми така, като че ли са от една и съща порода с втория ми баща. — Шарлот остави картите на мястото им. — Знаете ли, мис Поуст, наистина мисля, че двете с вас имаме нещо общо.
— Много се съмнявам.
— Аз, също като вас, съм се отдала на професия, която обслужва дами, защото бях принудена да си създам тази работа поради почти същите причини като вашите. — Шарлот се усмихна едва забележимо. — Поне и двете сме успели да избегнем участта на повечето жени в това положение. Никоя от нас не е станала гувернантка, нито пък се е наложило да излезе на улицата.
— Моля ви, напуснете! — прошепна Джулиана. — Изобщо не трябваше да идвате тук.
— Не е лесно за една жена да се оправя сама в този свят, нали?
Малките звънчета, прикрепени към дългата дреха на Джулиана, звъннаха тревожно. Тя притисна ръце към тялото си.
— Не мислете, че можете да ме прилъжете да ви кажа това, което искате да знаете. Няма да ви кажа нищо.
— Мога да ви платя, и то щедро.
Джулиана й отвърна с тих, безрадостен смях.
— Вие сте глупачка, ако си мислите, че срещу пари ще отговоря на въпроса ви.
— Значи изпитвате такава огромна лоялност към човека, наел ви да изиграете ролята на отхвърлена любовница?
— Направих сделка. Имам намерение да спазя моята част от нея. Това, което ще стане после, не е мой проблем, а сега настоявам да напуснете веднага.
Шарлот затаи дъх, тъй като интуицията й подсказа защо жената се държи по този начин.
— Вие се страхувате.
— Това са глупости.
— От кого се страхувате? Може би бих могла да ви помогна.
— Да ми помогнете? — Джулиана я погледна невярващо. — Вие не знаете какво говорите.
— Знаете ли, мис Поуст, при други обстоятелства, вярвам, че щяхме да станем приятелки.
— Какво, за бога, ви накара да кажете такова нещо?
— Това е очевидно — отвърна тихо Шарлот — Подозирам, че имаме много общи интереси, както и проблеми. Например, изпращате ли сметките си на вашите клиенти, след като са ви посетили, или изисквате да ви платят предварително?
Джулиана се намръщи.