— Очаквам да ми се плати по време на посещенията. Отдавна съм научила, че клиентите имат навик да забравят да платят, след като са си тръгнали оттук.
— Аз също отрано научих този урок.
Джулиана се поколеба.
— А с какво точно се занимавате?
— Искате да кажете, че не знаете за мен дори и това?
— Не знам нищо за вас, освен къде живеете и че сте сгодена за мистър Сейнт Айвс. Бях наета да изпълня едно поръчение, което и направих. Това е всичко.
— Разбирам. Нямам нищо против да ви кажа с какво се занимавам. Въпреки това се опитвам да бъда възможно най-дискретна.
Джулиана изглеждаше заинтригувана и любопитна.
— Какво услуги вършите?
— Много дискретни. Понякога ги търсят дами, които са получили предложение за брак. Аз правя проучвания за мъжете, които са изявили желание да се оженят за тях.
— Проучвания? Не разбирам.
— Опитвам се да потвърдя, че ухажорите на моите клиентки не са развратници, комарджии или зестрогонци. Накратко, мис Поуст, стремя се да уверя дамите, които идват да се консултират с мен, че не правят грешката да се омъжат за човек като вашия опекун или моя втори баща.
— Това е удивително! Сама ли правите въпросните проучвания?
— Имам и помощници.
Въпреки нежеланието си, Джулиана беше впечатлена.
— Но как събирате информацията си?
— От много източници. Слугите в един дом или хората, работещи в игралните домове и вертепите, ме снабдяват с по-голямата част от информацията. — Шарлот се усмихна тъжно. — В такива места никой не забелязва прислугата или служителите.
— Това наистина е така. — Джулиана поклати недоумяващо глава. — Проучвания за определени джентълмени. Колко необикновена и колко умна идея!
Въпреки обстоятелствата, Шарлот не можа да не изпита известна гордост от похвалата.
— Приемам думите ви като голям комплимент. Още повече че идват от човек, който е наясно с трудностите и успехите на професията, която си е създал сам.
Джулиана стисна устни.
— На мен ми се струва, че това, с което се занимавате, е изключително опасно.
— Общо взето, не мога да кажа, че съм имала кой знае какви трудности. — „Доскоро“ — помисли си Шарлот, но на глас не каза нищо.
Джулиана се колебаеше. Хвърли тревожен поглед през рамо, като че ли очакваше някой да се материализира пред тях направо от нищото. Нямаше никого, разбира се, но тя бързо се приближи към Шарлот и прошепна тихо:
— Споменахте, че двете бихме могли да бъдем приятелки при други обстоятелства.
— Точно така.
— Сега говоря като жена, която би могла да бъде ваша приятелка. Ще ви дам един съвет. Не знам в какво сте се забъркали с Бакстър Сейнт Айвс, но че има нещо знам със сигурност. Ще направите добре, ако прекъснете всякакви връзки с него.
— Какво искате да кажете? — усмихна се Шарлот.
— Не мога да ви кажа нищо повече. — С нервно движение Джулиана посочи вратата. — Трябва да си тръгнете незабавно. Не се връщайте. Никога.
Шарлот бе смаяна от неистовия страх, който бе видяла в очите на Джулиана.
— Много добре. — Тя се обърна и се отправи бавно към вратата. — Но ако промените решението си или имате нужда от моята помощ, обадете ми се. Знаете къде живея. — С тези думи Шарлот понечи да си тръгне.
— Мис Аркъндейл?
Шарлот се обърна.
— Да?
— Не повярвахте на малката ми измама тази сутрин, нали? — Джулиана се вгледа изпитателно в лицето й. — Нито дори за миг.
— Не, нито дори за миг.
— Мога ли да попитам защо? Толкова ли лоша актриса съм?
— Вие сте много убедителна актриса — отвърна Шарлот. — Но познавам много добре мистър Сейнт Айвс. Той не е от мъжете, които биха изоставили собственото си неродено дете.
Джулиана я погледна удивена.
— Вие сте учудващо наивна въпреки нещата, с които се занимавате. Ще ви дам още един съвет, мис Аркъндейл. Не се доверявайте на мъж, който разпалва страстта ви. Тези мъже са много опасни.
— Много добре осъзнавам рисковете. Сблъсквам се с тях всеки ден. Приятен ден, мис Поуст. — Шарлот излезе и затвори тихо вратата след себе си.
Пое си отново дъх чак когато се намери на тротоара пред къщата.
Бакстър мислеше мрачно за безумството, което го бе обхванало, че бе помолил своя полубрат да го посети. Не разбираше защо се бе поддал на този импулс, но знаеше със сигурност, че бе грешка.
— Е, Бакстър, както виждаш, отзовах се на поканата ти. — Хамилтън започна да крачи нервно напред-назад из лабораторията.
Това всъщност никак не бе лесно. Трябваше да си проправя път между работни маси, една въздушна помпа и огромна поставка, върху която Бакстър провеждаше най-опасните си опити.
Хамилтън, както обикновено, беше облечен по последна мода. Широките кафяви панталони, кремавата жилетка, сложният възел на вратовръзката му и двуредното сако говореха за човек, съобразяващ се с последните модни тенденции.