Бакстър му отправи замислен поглед. Дрехите на Хамилтън винаги му стояха идеално и той ги носеше с естествена и очевидно нехайна лекота. Беше висок и слаб, а движенията му — отмерени и грациозни. Шивачите му го боготворяха. Ръкавиците идеално очертаха красивите му ръце с дълги пръсти. Ризата му винаги бе привързана стилно отпред. Ботушите му блестяха. Дрехите на Хамилтън никога не бяха изцапани с химикали, помисли си Бакстър. Палтото му никога не бе измачкано. Не носеше очила. Старият граф, техният баща, притежаваше същата вродена елегантност, както и достатъчно самоувереност сам да налага модата.
Бакстър разбираше добре, че е единственото изключение от общоприетото мнение, че мъжете от семейство Сейнт Айвс винаги вършат всичко със стил.
— Благодаря, че дойде толкова бързо — отвърна Бакстър.
Хамилтън го погледна бързо и изпитателно.
— Вярвам, че няма да ми губиш времето. Да не би накрая да си решил да ми отпускаш повече средства?
Бакстър се облегна на една от работните маси и скръсти ръце на гърдите си.
— От пари ли имаш нужда? Човек никога не би могъл да предположи това, ако погледне скъпата нова карета, която си паркирал отвън.
— По дяволите, много добре знаеш, че не в това е въпросът. — Побеснял от гняв, Хамилтън се обърна с лице към брат си. — Аз съм графът на Ешъртън и имам право на наследството си. Татко остави тези пари на мен.
— И ще ги получиш, когато му дойде времето.
Хамилтън присви очи.
— Знам, че ти доставя огромно удоволствие властта, която имаш сега над мен, като държиш парите ми в свои ръце.
— Не съвсем — отвърна Бакстър с глух глас. — Много повече бих предпочел татко да не ме беше товарил с това задължение. Ако искаш да знаеш истината, това ми причинява доста неудобства.
— Не очаквай от мен да ти повярвам. И двамата много добре разбираме, че контролът над наследството ми ти дава идеална възможност за отмъщение. — Хамилтън спря пред масата, където Бакстър държеше везните си. Взе в ръка една от малките тежести и започна внимателно да я разглежда. — Злорадствай, докато можеш. Титлата вече е моя. След няколко години ще имам и парите си.
— Независимо дали ми вярваш или не, ще оцелея и без твоята титла и наследство. Но в момента това не е важно. Хамилтън, не те помолих да дойдеш, за да обсъждаме финансовото ти състояние.
— Трябваше да се досетя, че не си променил решението си за наследството ми. — Хамилтън остави тежестта на мястото й и се отправи към вратата. — В такъв случай, по-добре да тръгвам, тъй като, както изглежда, нямаме какво да си кажем.
— Майка ти се тревожи за теб.
— МАЙКА МИ? — Хамилтън спря рязко. — Майка ми е говорила за мен с теб?
— Да. Потърси ме миналата вечер на един бал, който посетих с годеницата си.
— Няма абсолютно никаква причина мама да прави такова нещо! — избухна Хамилтън. — Не мога да си представя да постъпи така. Тя едва може да те понася. Само видът ти й причинява болка.
— Знам това много добре. Самият факт, че ми довери тревогите си, е доказателство за притеснението й.
Хамилтън му хвърли предпазлив поглед.
— За какви тревоги става дума?
— За избора ти на забавления.
— Това е пълна глупост Мама все още ме мисли за малко дете. Но вече съм мъж. Ще трябва да приеме, че имам право да се забавлявам с приятелите си. Съвсем естествено е да прекарвам повече време в клуба си.
— А този клуб, на който съвсем скоро си станал член? — попита бавно Бакстър. — Как му е името?
— Какво те интересува?
— Просто съм любопитен.
Хамилтън се поколеба за момент, след това сви рамене с безразличие.
— Нарича се „Зелената маса“. Но ако искаш да кандидатстваш за членство, предлагам ти да размислиш. — Хамилтън се усмихна подигравателно. — Не вярвам да го намериш подходящ за човек на твоите години и със скучен характер като твоя.
— Разбирам. Не се притеснявай. Дори в собствения си клуб прекарвам малко време. Нямам никакъв интерес да се присъединявам към друг.
— Радвам се да го чуя. Не мога да си представя двамата да посещаваме един и същи клуб. Ще бъде много неловко.
— Без съмнение.
— А ние и без това имаме съвсем различни интереси.
— Така е.
Хамилтън го погледна подозрително.
— Освен това не проявяваш любопитство към събитията от метафизична гледна точка.
— В това отношение си съвсем прав.
— И не мога да си представя, че ще пожелаеш да обсъждаш най-новите стихове на поети романтици.