— Този въпрос не е сред любимите ми теми за разговор — призна Бакстър.
— И със сигурност не се интересуваш от това да правиш експерименти на нови методи за установяване на истината за философията на свръхестественото.
— Това дори е още по-безинтересно за мен от романтичната поезия — съгласи се Бакстър. — С такива ли разговори се забавлявате в новия ти клуб?
— В по-голямата част.
— Но, доколкото знам, това е игрален дом, а не философска сбирка.
— С приятелите ми създадохме клуб в клуба. Ръководството на „Зелената маса“ удовлетворява претенциите на всичките си клиенти дори когато става дума за друг род забавления.
— Разбирам. Мисля да си остана в лабораторията.
— Да, това ще бъде най-добре. В „Зелената маса“ няма да ти хареса. — Хамилтън плъзна поглед по редицата колби, наредени на една поставка. — Татко прекарваше много време в лабораторията.
— Той проявяваше голям интерес към науката. Моите експерименти наистина го заинтересуваха.
— Винаги казваше, че си изключителен. — Хамилтън сви ядно устни. — Наричаше те истински герой заради нещо, което си направил през войната.
Бакстър бе искрено изненадан да чуе тези думи от Хамилтън.
— Преувеличавал е.
— Бях сигурен, че е така. Ти едва ли можеш да минеш за герой.
— Така е. Да бъдеш герой, изисква много енергия и сила. Твърде много за човек с моя характер.
Хамилтън се поколеба.
— Когато бях на четиринайсет години, баща ми ме накара да прочета една книга, която си написал под псевдоним, „Беседи по химия“.
— Сигурен съм, че си я намерил изключително скучна.
— Да, така е, ако трябва да говорим истината. Но следвах едно от указанията вътре и получих слаба киселина, която разлях нарочно върху книгата. — Хамилтън се усмихна. — Разбира се, страниците бяха напълно съсипани.
— Хамилтън, много добре знам, че имаме малко общи неща, но и двамата проявяваме интерес към наследството ти.
В погледа на Хамилтън светна тревога.
— Виж какво, Бакстър, ако си мислиш да си присвоиш наследството ми…
— Няма нужда да ставаш груб, Хамилтън, нямам никакво намерение да крада парите ти. — Бакстър се приближи до прозореца и хвърли поглед на трите саксии, в които бе посадил сладък грах. Все още нямаше никакъв признак на живот. — Но ми хрумна, че тъй като парите, които управлявам сега, един ден ще станат твои, можеш да проявиш известен интерес как да ги инвестираш.
— Обясни, моля те.
Погледите им се срещнаха.
— Мога да ти покажа как да се оправяш с банкери и делови партньори, да те науча на различни начини, по които да инвестираш доходите си, как да наемаш хората, които ще натовариш със задължението да управляват именията ти. Такива неща.
— Не искам от теб нищо, освен парите, които са мои по право. Не съм дете, което има нужда от учител. Няма нищо, което бих искал да науча от теб. Нищо! Разбра ли?
— Да.
Хамилтън се отправи към вратата с гневна походка.
— Достатъчно съм си губил времето тук. Имам да върша по-важни неща.
Точно когато той посегна към дръжката, вратата се отвори. На прага се появи Ламбърт, който погледна Бакстър с обичайното си спокойствие.
— Една много нетърпелива посетителка настоява да ви види веднага, сър.
— Бакстър! — Шарлот влетя в лабораторията, без да изчака Ламбърт да довърши съобщението си. — Трябва веднага да ти кажа какво се случи току-що. Имах най-невероятното… О! — Шарлот спря смутена, тъй като едва не се сблъска с Хамилтън. — Съжалявам, сър, не ви видях.
— Не мисля, че моят полубрат ти е бил представен снощи — заяви Бакстър. — Ако си спомняш, тръгнахме си много рано.
Шарлот хвърли поглед към Бакстър. Страните й се обагриха в прелестно розово, но Бакстър не можеше да реши дали това се дължи на сегашното й вълнение, или защото си бе спомнила страстния си отговор на ласките му през изминалата нощ.
— Да, наистина си тръгнахме твърде рано — измърмори тя.
— Позволи ми дати представя графа на Ешъртън — каза Бакстър. — Хамилтън, това е годеницата ми, мис Шарлот Аркъндейл.
Шарлот се усмихна топло на Хамилтън.
— Ваша светлост.
Бакстър гледаше очарован как тя направи елегантен реверанс.
— Мис Аркъндей. — Намръщеното изражение веднага изчезна от лицето на Хамилтън, когато се приведе да целуне ръката й. В очите му блесна вълнение, което не можеше да се сбърка с нищо друго. — Миналата вечер лейди Тренглос ме представи на красивата ви сестра. Имах честта да танцувам с нея. Тя е много очарователна дама.
— Напълно съм съгласна с вас, милорд — отвърна Шарлот.
Бакстър се прокашля леко.
— Не си ме поздравил за годежа, Хамилтън.
Хамилтън стисна ядно челюсти, но изискванията на доброто възпитание надделяха.