— Моите извинения. Приемете поздравленията ми и двамата. Сега, ако ме извините, трябва да тръгвам.
— Разбира се — отвърна Шарлот.
Хамилтън кимна леко и бързо излезе. Шарлот изчака, докато двамата останаха сами. След това се обърна към Бакстър и му се усмихна топло.
— Значи все пак си решил да поговориш с Хамилтън. — Като каза това, тя свали сламената си шапка. — Сигурна съм, че лейди Ешъртън ще бъде много доволна.
— Съвсем не. Хамилтън не иска от мен никакви съвети. — Бакстър погледна часовника и се намръщи. — Къде, по дяволите, си била, Шарлот? Преди час и половина изпратих съобщение до вас. Получих обратно съобщение от сестра ти, че си излязла.
— Дълга история. — Младата жена се обърна бавно и с явен интерес започна да разглежда лабораторията. — Тук значи провеждаш експериментите си.
— Да. — Застанал до прозореца, Бакстър продължаваше да я наблюдава.
— Какво си посадил в тези три саксии?
— Семена от сладък грах. Провеждам един опит, за да проверя ефикасността на някои минерали, добавени в почвата, а самата почва е изтощена от прекалено много реколти.
Шарлот докосна с върха на пръста си пръстта в едната саксия.
— Семената не са покълнали.
— Не, не са — отвърна той. — Може и никога да не покълнат. Такава е съдбата на повечето експерименти. Какво искаше да ми кажеш?
— Това е най-странното нещо, което ми се е случвало. — Шарлот се обърна с лице към него и потрепери от вълнение. — По-добре да започна от самото начало. Тази сутрин бях посетена от една дама, която твърдеше, че е бременна с твоето дете.
— КАКВО?!
— Успокой се, Бакстър. Най-интересното предстои.
Глава 10
— Последвала си тази жена до дома й? — Бакстър бе изумен. — Предизвикала си я в собствения й дом? Не мога да повярвам! Що за безумна, лекомислена идея!
— Точно обратното! При тези обстоятелства това бе най-логичното, което можех да направя — отвърна Шарлот с успокоителен тон. — Трябваше да разбера какво цели мис Поуст.
— Проклятие! — Бакстър се разгневи не на шега, но това бе само на повърхността. Почувства как в него се надига ужасяващ страх. Направи безполезно усилие да скрие вихъра от чувства, които го завладяха. Разбираше, че реакцията му е съвсем необичайна за него, но не можеше да си наложи да спре. — Как можа да се изложиш на такава опасност? Да не си полудяла?
Шарлот вдигна поглед към него, искрено изненадана от гневния изблик.
— Нямаше никаква опасност. Просто поговорих с нея.
— Трябваше да говориш с мен, преди да се изложиш на такъв риск. — Бакстър протегна ръка към нея. — Предполага се, че ние сме партньори. Дявол да го вземе, аз съм и твой телохранител! — „И твой любовник — добави един вътрешен глас. — По дяволите, освен всичко друго, аз съм и твой любовник!“
— Но нямаше никакво време да ти изпратя съобщение. Трябваше да действам бързо или щях да изгубя файтона на мис Поуст от погледа си.
— Просто не е за вярване! Тръгнала си след тази жена с карета, пълна с цветя, управлявана от човек, който съвсем спокойно можеше да е някой крадец или убиец!
— Мога да те уверя, че този човек беше просто едно момче. Смятам, че малко крадци или убийци в Лондон биха се движили в карета, пълна с цветя!
— Отишла си право в дома на жена, която току-що ти е съобщила грандиозна лъжа. Изобщо ли не ти е останала и капчица здрав разум? — Бакстър се намръщи, когато мина покрай везната, поставена в края на една от работните маси. Боже Господи, той крачеше нервно в лабораторията. Но той никога не го правеше!
Осъзна, че бе изгубил самоконтрола си, и настроението му се помрачи още повече. За нещастие, нямаше друг избор. Ако спреше дори за кратко, съществуваше опасността да се поддаде на импулса да грабне най-близката колба и да я разбие в стената.
Шарлот не трябваше да поема такива рискове. Така щеше да го подлуди, преди да бяха постигнали целта си. Тя беше независима и непредсказуема, а това бе сериозна заплаха за изграденото му с толкова труд самообладание. Той беше химик, а не поет. Не можеше да се справя с такива емоционални пристъпи.
Миналата нощ беше убеждавал себе си, че е намерил начин да обуздае непреодолимото желание, което Шарлот предизвикваше у него. Беше решил за свое най-голямо задоволство, че напълно контролира себе си и положението. Накрая бе заключил, че няма нищо опасно в това да се впусне в една любовна авантюра.
Беше преценил, че трябва да позволи на огъня на страстта да гори и след това да изгасне напълно естествено и без сътресения. Използваше същия принцип и когато приготвяше опасните смеси за опитите си, за да ги загрее на бавен огън. След като човек действа бавно и предпазливо, не може опитите му да доведат до опасна експлозия. Накрая съдържанието на колбата ще се превърне в пепел.