— Сега обсъждаме делови въпрос, Сейнт Айвс. Какво общо имат тук личните ни взаимоотношения?
— Нищо. Абсолютно нищо.
Ако му бе останало поне малко разум, трябваше веднага да се отдръпне, преди експлозивът да бе гръмнал в ръцете му Но не можеше да направи това. Единственото нещо, което в момента имаше значение, бе да получи на всяка цена резултата от своя безумен експеримент.
— Нищо? — повтори тихо тя.
— Не, това е пълна лъжа! Личните ни взаимоотношения имат много общо с проблема, който обсъждаме. Имам нужда от отговор, Шарлот, ако не ми го дадеш, много вероятно е да полудея!
Очите й изведнъж придобиха някаква странна загадъчност Но тонът й остана определено хладен.
— Трябва да призная, мистър Сейнт Айвс, че ти си най-досадният човек, когото съм имала нещастието да срещна. В бъдеще не виждам нищо друго, освен усложнения, но, да, приемам предложението ти, Сега, ако обичаш, да се върнем на предишната тема.
В един дълъг, напрегнат миг Бакстър не бе в състояние да каже или направи нищо. Тя се бе съгласила на любовна връзка с него! Разбираше, че поради някаква неведома причина опасната смес не бе избухнала в ръцете му, но той се чувстваше така потресен, като че ли наистина бе имало експлозия, която бе разрушила стените на лабораторията му. Шарлот вдигна ръка и докосна страната му.
— Бакстър? Да не би да си болен?
— Много вероятно. — Той обхвана лицето й в длани. — Ако наистина съм болен, едно нещо е сигурно. Ти единствена можеш да ми осигуриш лекарството.
— О! Бакстър! — Шарлот се надигна на пръсти и обвя ръце около врата му. — Ти си най-невероятният и най-влудяващият мъж, когото съм срещала.
Тя го целуна с такава страст, че той неволно отстъпи крачка назад. След това я прегърна и й върна целувката, но неговата беше примесена с диво отчаяние. Неприкритото й желание към него бе последната капка, която преля чашата на самоконтрола му. Тя го желаеше! Това беше всичко, което имаше значение в този момент. В следния миг Бакстър прати цялото си самообладание по дяволите и се предаде на желанието, което се надигаше у него и караше кръвта му да бушува във вените. Беше невъзможно повече да мисли логично. Покри устните й със своите в яростна, изискваща, неумолима целувка. Шарлот изведнъж се намери притисната между масата и силното мъжко тяло.
— О! — изстена изненадано, но не се отдръпна, вместо това зарови пръсти в косата му и се притисна към него.
Треперейки от желание, той започна да покрива с целувки страните, очите й. Устните му очертаха огнена диря и се спуснаха към шията й. Бакстър вдигна глава само за миг, само колкото да махне очилата и да ги захвърли небрежно настрани. След това мушна крак между бедрата й и започна леко да придвижва коляното си нагоре.
— Мога да почувствам топлината ти дори и през плата на панталоните — промърмори той, изпълнен с възторг. — Толкова си влажна!
Тя изстена и зарови лице в яката на ризата му.
— Смущаваш ме, Бакстър.
— Не това беше намерението ми, скъпа. — Бакстър извади няколко фиби от косата й. — Ако искаш, мога да прочета нещо от онази романтична поезия, която толкова много обичаш. Може би ще се науча на малко по-фин език, който да използвам за такива моменти.
— Не си прави труда. — Шарлот започна бавно да развързва връзките на ризата му, но ръцете й трепереха. — И така се справяш много добре.
Пръстите й погалиха голите му гърди. Бакстър отвори очи и затаи дъх. Възбуденият му член заплашваше да скъса плата на панталоните му.
Шарлот наведе глава и засмука едно от зърната на гърдите му. Промърмори нещо тихо и дъхът й леко облъхна чувствителната му кожа. Думите бяха неразбираеми, но значението бе съвършено ясно. С чувство на огромно облекчение и благодарност Бакстър разбра, че тя го желае не по-малко, отколкото той нея. Част от него искаше да спре и безкрайно дълго да се наслаждава на тялото й, да я доведе до неописуем екстаз, преди да се любят за пръв път. Но нямаше сили да обуздае страстта си към нея, а и Шарлот никак не му помагаше в това отношение. Не можеше да й устои. По-късно ще има достатъчно възможности да я люби с часове, обеща си мислено Бакстър. Но не и този път, когато силата на страстта бе толкова неудържима, толкова първична.
С едно рязко движение Бакстър сграбчи полите на роклята й и ги вдигна до кръста. Отмести леко коляно и плъзна ръка между копринените й бедра. След това я повдигна леко и я положи на работната маса. Докато правеше това, един керамичен съд се претърколи от масата и се разби с трясък на пода. Бакстър изобщо не му обърна внимание.
— Бакстър? — Шарлот беше смутена и объркана.
— Просто стой така, скъпа. — Бакстър хвана краката й и ги обви около кръста си. — Аз ще се погрижа за останалото. Той бързо откопча бричовете си и се насочи към нея.