— Боже господи, Бакстър! — Шарлот сграбчи раменете му.
Усещането на фините й пръсти върху старите белези отново изпрати студени вълни по тялото му Но този път той не се противи на това чувство. То премина с бързината на светкавица и също толкова бързо изчезна.
— Кажи, че ме желаеш г промълви той, заровил глава в меката гънка на шията й. — Искам да те чуя да го казваш.
— Желая те! — В гласа й трептеше чисто женско желание.
Той отново плъзна ръка между бедрата й и я помилва. Влажната й плът пулсираше от желание. Бакстър чувстваше малкото сърчице на желанието й да трепти под пръста му Той го помилва леко и усети как по тялото й премина тръпка.
— Люби ме, Бакстър. Сега!
Доволният му смях бе дрезгав и изпълнен със страст.
— Сега не бих могъл да спра, дори и ако ми обещаеш да ми разкриеш тайната на Философския камък.
Той отново я притисна към твърдата маса и започна да прониква внимателно в нея. Почувства как тялото й за миг се скова. Искаше да влезе в нея възможно най-бавно, миналата нощ се бе уверил, че е твърде мъничка и тясна. Вероятно е минало доста време, откакто е поддържала интимна връзка с някого, може би много повече, отколкото бе минало от собствената му последна любовна връзка.
Но в същия миг Бакстър разбра, че от силната му воля не бе останала и следа. В момента, в който почувства да го обгръща копринената й мекота, забрави за всичките си добри намерения. Сграбчи здраво хълбоците й и проникна стремително в нея. Шарлот изхлипа болезнено, а тялото й се скова. Ноктите й се забиха силно в покритите му с белези рамене. Бакстър изведнъж разбра истината. Шарлот никога не бе имала любовник.
— По дяволите!
Въпреки познанията й за мъжете, въпреки възрастта й, тя беше девствена. Грешка, помисли си, вече не беше.
Бакстър спря да се движи, но вече бе влязъл в нея и я бе изпълнил изцяло. Чувстваше как мускулите й се напрягат и го обгръщат.
— Защо не ми каза?
— Ти никога не ме попита! — Шарлот го целуна по шията, след това се усмихна. — А и няма значение. Аз го исках не по-малко от теб.
— Бог да ми на помощ, така е.
Бакстър се отдръпна леко и започна внимателно да се движи. Отдръпна се бавно, като много добре разбираше, че за нея това е едновременно болка и удоволствие. Шарлот си пое дълбоко дъх. Бакстър плъзна ръка между телата им, намери сърцевината на желанието й и започна лекичко да го гали, докато не почувства, че тялото й се отпуска.
— Да! — Тя силно го целуна и се притисна към него. — Да! Да!
Шарлот спусна ръка, обхвана го и го погали. Бакстър почувства как кръвта закипя във вените му. Стисна зъби и проникна стремително в нея. Шарлот въздъхна и потрепери.
— За бога, не мърдай! — промърмори той.
Тя, изглежда, изобщо не го чу. Може би въобще не слушаше. Извиваше се под него, обхваната от неудържимо желание. Бакстър затвори очи, не можеше да я накара да спре. Не можеше да се въздържа повече. Беше твърде близо до края, всичко в него заплашваше да избухне всеки момент. Шарлот отново го целуна. Беше загубен.
— Следващия път — чу собственото си обещание, прошепнато с подрезгавял от страст глас. Започна да се движи все по-бързо в нея. — Следващия път…
Не бе необходимо тя да чака до следващия път, за да изпита върховната наслада на освобождаването. Чу сподавения й вик, вик на удовлетворение и наслада. В следния миг се превърна в разтопено злато в ръцете му Копринената й мекота сластно го обгръщаше. С един последен тласък той се изля в топлото й, гостоприемно тяло. Масата потрепери и се разклати.
Сякаш отдалеч, Бакстър чу звука от строшено стъкло. Бе паднала още една колба. След това в помещението отекна звън на метал, когато два месингови инструмента се удариха един в друг и също паднаха.
Бакстър, без да обръща и най-малко внимание на хаоса около себе си, се потопи изцяло във вихъра на екстаза.
Шарлот бавно изплува от мъглата на един свят, който се състоеше единствено от сладострастие и чувственост, и видя, че е седнала на ръба на една от работните маси на Бакстър. Отвори очи. Бакстър все още стоеше между краката й и я наблюдаваше с шокирано, напрегнато изражение.
— Трябваше да ми кажеш, че си девствена. — Безстрастният му глас я накара да се опомни и да види, че от предишната му топлина не е останала и следа.
— Това засягаше единствено мен — отвърна тя. — Не виждам защо този факт трябва да те засяга по какъвто и да е начин. Не е необходимо да поемаш никаква отговорност за мен. Аз не съм неопитно момиче, а зряла жена.
— Така е. — Изражението му стана още по-твърдо. — Но не обичам да бъда изненадван по такъв начин.