Невероятно, но изведнъж Шарлот почувства, че още малко и ще заплаче. Примигна бързо и успя да преглътне сълзите само благодарение на силната си воля. Не искаше да плаче само защото Бакстър бързо бе възвърнал обичайния си груб маниер.
Нещата не трябваше да бъдат такива, особено след страстта, която бяха споделили, помисли си тя. Сега между тях двамата трябваше да има нежност. Поне за няколко минути трябваше да се отдадат на чудесното усещане на интимност, което бяха изпитали по време на страстния си любовен акт.
Може би чувствата й не бяха много стабилни поради събитията, които бяха станали напоследък. Но, по дяволите, тя, изглежда, започваше да се влюбва в човек с изключително труден характер, който сега стоеше пред нея и й се мръщеше, като че ли бе направила нещо непростимо. Страстта им нищо ли не означаваше за него?
— Бакстър, придаваш на този въпрос твърде голяма важност.
Бакстър стисна челюсти.
— Може би е така. Ти ме искаше не по-малко отколкото аз теб.
— Така е — отвърна сухо тя.
Бакстър присви устни. Сведе поглед и с почуда забеляза, че ръцете му са все още върху бедрата й. Вълна на смущение и объркване заля Шарлот. Усещаше острата, характерна миризма от любовния акт. А между краката си усещаше влага. Тя помръдна смутено и понечи да оправи полите си.
— Почакай — каза Бакстър. — Някъде тук имам чиста носна кърпа.
Той започна да пребърква джобовете си, докато накрая намери кърпичката. Шарлот потръпна и се изчерви, когато той посегна и изтри следите от страстта им. За няколко секунди тя остана неподвижна, но след това отблъсна ръката му.
— Мисля, че е достатъчно. — Тя оправи полите си и слезе от масата.
— Защо? — попита Бакстър.
— Моля? — Тя го погледна изненадано.
Бакстър стисна силно мократа кърпичка. Очите му блестяха с опасен блясък.
— Защо избра мен да бъда пръв?
Проклет да бъде! Шарлот успя да изобрази на лицето си усмивка.
— Ти най-добре от всички би разбрал, че понякога желанието да проведеш някой експеримент може да е по-силно от всичко.
Глава 11
За нея той не бе нищо повече от един проклет експеримент! Първоначалният гняв, който се надигна в гърдите му, бе придружен от чувство на дълбоко отчаяние. Трябваше да използва цялата сила на волята си, за да скрие и двете зад безстрастен и безразличен вид, което толкова добре му се бе удавало в миналото.
Изпрати Шарлот до дома й с ледена учтивост, което очевидно я смущаваше и дразнеше, но това бе всичко, което бе способен да й даде в момента. Тя седеше срещу него в каретата с гордо изправен гръб и отбягваше погледа му. По страните й бе избила руменина, но Бакстър реши, че това едва ли е в резултат на факта, че преди малко бяха правили любов. Тя не му бе проговорила оттогава.
А това, че не настояваше да разговарят, го устройваше идеално. Бог му бе свидетел, че този ден му се бе събрало доста. И изобщо не му се искаше да говори за това.
Последва я мълчаливо по входните стълби на малката й градска къща. Беше истинско облекчение да потъне в собствения си вътрешен свят, където чувствата бяха нещо неопределено, далечно и бе по-лесно да се контролират.
Мисис Уити отвори вратата почти веднага.
— Време беше, мис Аркъндейл. Двете с мис Ариел вече започнахме да се тревожим. Чудехме се дали да не изпратим съобщение на мистър Сейнт Айвс… — Икономката млъкна, когато видя Бакстър, застанал на стълбите зад Шарлот, и лицето й видимо се отпусна. — О, виждам, че сте я намерили, сър. Е, радвам се, че събитията доведоха до такъв щастлив обрат.
— Това зависи от гледната точка. — Без да обръща внимание на дългия, мрачен поглед, който му отправи Шарлот, Бакстър влезе в антрето.
Спря рязко, стъписан от невероятно силния аромат на огромно количество цветя.
— Какво, по дяволите, е това? Да не си превърнала къщата в оранжерия?
Мисис Уити проследи погледа му и направи недоволна гримаса.
— Започнаха да пристигат тази сутрин. Използвахме всяка ваза, с която разполагаме в къщата. Каква гледка, а?
В коридора и антрето бяха наредени няколко редици вази, всичките препълнени с цветя. По стълбището бяха подредени саксии с невен. До огледалото имаше огромно количество лалета. До стените бяха струпани рози и орхидеи. Само за миг гневът му пламна с нова сила.
— Кой, по дяволите, си мисли, че има право да ти изпраща всичките тези цветя, Шарлот? Единственият мъж, с когото танцува миналата нощ, беше старият Ленокс?
— По-голямата част си изпратих сама. — Шарлот развърза връзките на шапката си. — Виждаш ли, направих сделка с момчето, което караше каретата с цветята. Съгласи се да ми помогне да проследя мис Поуст само след като му обещах, че ще купя всичките му цветя.