— Да, разбира се. Проклетата цветарска кола! — Бакстър хвърли поглед към мисис Уити и се намръщи. — И вие ли участвахте в това безумие?
— Не гледайте към мен, сър. — Мисис Уити пое шапката му. — Аз съм напълно невинна. Казах, че не е добра идея да се преследва мис Поуст, но кой слуша една икономка? Във всеки случай, не всички цветя са от каретата. Голяма част от тях бяха изпратени тази сутрин от обожатели на мис Ариел.
Лицето на Шарлот просветна.
— Разбира се! Миналата нощ Ариел направи неотразимо впечатление на всеки млад джентълмен в залата. Всички бяха готови да се хвърлят в краката й.
— Шарлот, ти си се върнала! — Гласът на Ариел долетя от задната част на коридора. Чуха се припрени стъпки, докато тя се приближаваше към тях. — Вече започвах да се тревожа. Мисис Уити каза, че си тръгнала да преследваш онази жена, която заяви, че мистър Сейнт Айвс я съблазнил и изоставил… О, мистър Сейнт Айвс! — Ариел се изчерви, когато го забеляза. — Не ви видях, сър.
— Няма нищо. — Бакстър скръсти ръце на гърдите си и се облегна с едно рамо на рамката на вратата. — Свикнал съм да не ме забелязват.
— Не му обръщай внимание. — Шарлот бързо се отправи към стълбите. — Мистър Сейнт Айвс е в лошо настроение. Заведете го в кабинета ми, мисис Уити. Ще сляза след минута. Искам малко да се освежа. Сутринта се оказа доста вълнуваща.
— Вълнуваща! — Бакстър проследи с поглед Шарлот, която се качваше по стълбите. — Да, наистина. Още една трескава сутрин в лабораторията в наблюдение на резултата от някои опити, нали, мис Аркъндейл?
Шарлот спря на площадката на стълбището и му се усмихна.
— Както кажеш, мистър Сейнт Айвс…
— Имай предвид обаче, че понякога резултатите от някои експерименти се нуждаят от време, за да се видят — продължи той. — В някои случаи това отнема цели девет месеца.
Изпита огромно задоволство, когато видя как очите й се разширяват от изумление, когато осъзна какво иска да й каже. След това Бакстър й обърна гръб и се отправи към кабинета.
В носа го удари нова вълна от прекрасен аромат Тази стая също бе пълна с цветя. Но сред всички се открояваше голяма ваза със светлочервени рози.
ДЕВЕТ МЕСЕЦА! Собствените му думи му подействаха така, като че ли го удариха с юмрук в слънчевия сплит. Ами ако Шарлот наистина бе бременна? Без да се колебае, Бакстър се насочи към масичката, където винаги стоеше бутилка бренди. Точно когато щеше да си налее от силното питие, от горния етаж проехтя гневният вик на Шарлот.
— Изчезнал е! — Над главата му затрополяха бързи стъпки. — Копелето го е взело!
С дълбока въздишка Бакстър остави бутилката на мястото й. В тази къща човек не можеше да изпие и една ободряваща глътка, без да го обезпокоят Бакстър излезе в коридора пред кабинета. Ариел и мисис Уити гледаха към горния етаж в нямо изумление. Шарлот стоеше на площадката на стълбището и изглеждаше така, като че ли току-що бе получила електрически удар.
— Какво има? — обади се Ариел. — Какво се е случило?
— Наистина, какво е станало? — присъедини се и мисис Уити.
Шарлот разпери широко ръце.
— Казах ви, не ме ли чухте? Той го е взел!
— Успокой се, Шарлот — обади се Бакстър. Всички млъкнаха и се обърнаха към него. — Сега, ако нямаш нищо против, кажи ни точно кой какво е взел.
— Онзи негодник, когото изненадахме тук миналата нощ! — отвърна нетърпеливо тя.
— Какво за него?
— Реших, че не е успял да открадне нищо, но съм сбъркала. Проверих само онези неща, за които мислех, че представляват интерес за един крадец — среброто и другите ценности. — Шарлот си пое дълбоко дъх. — Не си направих труда да проверя дали липсва дневникът на Друзила Хескет. Бях го скрила в чекмеджето на един гардероб.
Бакстър почувства как кръвта му изстива.
— Искаш да кажеш, че дневникът е откраднат?
— Да. Не е бил обикновен крадец, Бакстър. Търсил е точно този скицник, И го е намерил. — Тя насочи обвиняващо пръст към него. — Казах ти, че скицникът съдържа ценна улика, Сейнт Айвс.
Бакстър оправи разсеяно очилата си, докато премисляше последствията.
— Когато приключиш с освежаването, ела веднага в кабинета. Добре е да не се бавиш много.
— Бъди проклет, Сейнт Айвс! Как се осмеляваш да ми даваш заповеди в собствения ми дом! Още повече че аз не се бавя. Аз съм тази, която последва мис Поуст същата сутрин, ако благоволиш да си спомниш. Когато се опитах да ти разкажа за това… ти направи така, че отвлече вниманието ми в лабораторията. Ако е имало някакво бавене, то е било от твоя страна!