Бакстър тихо затвори вратата зад себе си и се върна към брендито.
Петнайсет минути по-късно, овладяла в голяма степен чувствата си, Шарлот влетя в кабинета. Ариел и мисис Уити я следваха по петите. Бакстър седеше в люлеещия се стол пред огъня. Вдигна поглед към жените и остави наполовина пълната си чаша на масата.
— Време беше — промърмори той и се изправи.
Шарлот не му обърна внимание.
— Имаме изключителен късмет, че се сетих да откъсна страницата с онази необикновена рисунка на Друзила Хескет. — Тя заобиколи бюрото и отвори едно чекмедже. Рисунката беше точно там, където я бе оставила предишната вечер, след като Бакстър си тръгна. — Това тук е нишката към убийството на тази жена. Беше единствената необикновена рисунка в скицника.
— Аз пък си мислех, че има и някои други по-необикновени рисунки — обади се Ариел, а в очите й играеше весело пламъче. — Някои от тях бяха доста интересни.
Шарлот я изгледа мрачно и постави скицата на бюрото.
— Точно по тази причина махнах тази рисунка от там.
Мисис Уити погледна нарисуваната с мастило скица.
— За мен това тук няма никакъв смисъл. Един кръг, а вътре в него триъгълник, три гърчещи се червея и… — Тя примижа. — Какво има в средата? Дракон ли?
— Мисля, че е някакво хвъркато създание. — Шарлот сви устни. — Трудно е да се каже. Мисис Хескет не притежаваше кой знае какъв талант за рисуване. С изключение на някои части от тялото, това е всичко.
Бакстър се приближи.
— Позволи ми да погледна.
Шарлот почувства по гърба си нервна тръпка, когато той застана близо нея и впи поглед в рисунката. Сега бе привлякла цялото му внимание, осъзна тя. Фактът, че скицникът бе откраднат, бе го накарал да съсредоточи аналитичния си ум в тази посока.
Струваше й се, че силата, която се излъчваше от него, когато бе толкова съсредоточен, го обвива като невидима аура. Чудеше се как Ариел и мисис Уити не успяваха да забележат това. В този момент забеляза, че и двете се бяха отместили леко встрани, като че ли да направят повече място на Бакстър. Но истината бе, че мястото бе напълно достатъчно. Никоя от двете не осъзнаваше какво бе направила. Шарлот едва се въздържа да не се усмихне. Повечето хора може и да не усещаха вродената вътрешна сила на Бакстър, но това не означаваше, че те не отвръщаха инстинктивно на нейното излъчване.
Бакстър вдигна листа с рисунката и започна да го разглежда по-отблизо. Веждите му се сключиха в тъмна линия над горния ръб на очилата.
— Струва ми се, че в тази рисунка има нещо познато.
Шарлот бе обхваната от вълнение.
— Какво искаш да кажеш? Виждал ли си вече подобно нещо?
— Може би. Преди много време. — Бакстър вдигна поглед, а очите му срещнаха нейните. — Трябва да проверя в библиотеката си.
— Виждал си нещо подобно в някоя от книгите си? — попита припряно Ариел.
— Много вероятно. — Мъжът отново насочи вниманието си към скицата. — Не мога да твърдя със сигурност, но мисля, че това е някакъв много древен символ.
— Древен! — Шарлот потрепери. — Защо, за бога, мисис Хескет ще прерисува някакъв древен символ в скицника си и защо някой ще иска да го краде?
— Който е взел скицника, го е направил заради тази рисунка — отбеляза Бакстър.
— Негодникът сигурно е целял да вземе тази рисунка. Тя беше единствената, която бе необичайна в сравнение с другите.
— Хм! — Бакстър сгъна листа на две. — Според моя научен опит, най-лесният начин да намерим решение на проблемите е да елиминираме обърканите и неясни възможности.
— На мен ми изглежда, че в тази работа всичко е объркано и неясно — въздъхна мисис Уити.
— Могат да се намерят едно-две нещица — отвърна той. — С малко късмет, ситуацията ще се изясни, след като се заема с тях.
— Имаш предвид посещението на мис Поуст — отбеляза Шарлот. — Какво смяташ да правиш?
— Да се уверя, че между нея и убийството на Друзила Хескет няма връзка — отвърна Бакстър. — Единственият начин да се отхвърли тази възможност е да разбера дали моят брат я е изпратил.
— Хамилтън? — извика гневно Ариел — Не е възможно да предполагате, че лорд Ешъртън е изпратил мис Поуст тук, за да разкаже невероятната си история на Шарлот.
— Бакстър мисли, че Хамилтън може да го е направил като шега — обясни бързо Шарлот. — Вече изказах мнение, че това едва ли е вероятно.
— Вероятно ли? Но това е невъзможно! — избухна Ариел. — Негова светлост е джентълмен. Никога не би паднал дотам, че да извърши нещо толкова подло.
Бакстър повдигна учудено вежди.
— Виждам, че Хамилтън е успял да направи отлично впечатление в този дом.