Все още не бе сигурен защо се бе оставил да го убеди да я вземе със себе си. Тя винаги постигаше това, което иска, помисли си той. Беше настина силна и с независим дух жена. Може би това бе една от причините да го привлича толкова много. Определено не бе от онзи тип жени, които биха избухнали в сълзи, когато не могат да наложат своето. А тя стоеше срещу него и настояваше за това, което смяташе за свое право.
Шарлот наистина се оказваше труден характер, но въпреки това Бакстър харесваше твърдостта й. С Шарлот на един мъж никога нямаше да му се наложи да губи време и усилия, за да се съобразява с проклетата женска чувствителност.
Ето например, тя изобщо не се бе оплакала, че той я бе любил на работната маса в лабораторията. Знаеше, че повечето жени сигурно щяха да го приемат като дълбока обида. Трябваше да си признае, че обстановката далеч не можеше да се нарече романтична.
От друга страна, Шарлот бе тази, която бе нарекла страстното им сливане експеримент Предполагаше, че би трябвало да изпитва облекчение, че тя не придава на случилото се голямо значение, но поради някаква причина продължаваше да си мисли за това. С всеки изминал ден Шарлот все повече се намесваше в спокойния му и подреден живот.
— Какво смяташ да правиш? — попита тя.
— Ще вляза в „Зелената маса“, ще измъкна Хамилтън и ще го довлека тук, където ще можем да поговорим насаме. — Бакстър махна очилата си и ги сложи в джоба на палтото.
— Защо свали очилата си?
— Защото предпочитам да мина незабелязан. Хората, които ме познават, са свикнали да ме виждат с очила. Не искам никой да узнае за разговора ми с Хамилтън.
— Разбирам — отвърна тихо Шарлот — Става дума за семейни дела.
— За нещастие, да.
— Но как ще откриеш Хамилтън сред всичките тези хора без очилата си?
— Един мой приятел, граф Мастърс, е любител изобретател. Направи ми много интересен часовник. — Бакстър отмести леко завесата на прозореца достатъчно за да проникне лъч лунна светлина. След това извади джобния си часовник и отвори капачето. Вдигна часовника към очите си, все едно да провери колко е часът, както би направил всеки, когато светлината е недостатъчна. Гледаше Шарлот през стъкленото покритие, което всъщност представляваше контактни лещи.
— Колко умно! — възкликна Шарлот. — Невероятно хрумване!
— Мастърс е много умен човек. Някои от моите химически прибори са негово дело. — Бакстър затвори капачето и пусна часовника в джоба си. След това постави ръка на дръжката на вратата. — Предполагам, че само ще си загубя времето, ако се опитам още веднъж да се откажеш от намерението си да присъстваш на разговора с Хамилтън?
— Спести си думите, Бакстър. Аз бях тази, която говори с мис Поуст. Ако Хамилтън е отговорен затова, което се случи, аз самата искам да му задам няколко въпроса.
— Точно от това се страхувах. — С тези думи Бакстър слезе от файтона. Извърна се рязко, когато му хрумна една мисъл. — Аз самият искам дати задам един въпрос за посещението на мис Поуст.
— Какъв е той?
— Зает с други мисли, пропуснах да забележа нещо много странно.
— Да?
— Защо не повярва на историята на мис Поуст, Шарлот? Какво те накара да мислиш, че тази жена не е изоставената ми любовница?
Шарлот леко изсумтя.
— Не ставай смешен, Бакстър. Ти никога не би изоставил някоя бедна жена, бременна със собственото ти дете. Ти не можеш да постъпиш толкова коравосърдечно, това не е в твоя стил. Който и да е изпратил мис Поуст при мен с тази невероятна история, очевидно не те е познавал добре.
Бакстър остана за миг с впит в нея поглед.
— А аз мисля — продума тихо, — че който и да е изпратил мис Поуст да играе тази роля, не е познавал теб, Шарлот.
Бакстър затвори вратата на файтона, без да й даде време да отговори.
Обърна само веднъж поглед назад преди да се отправи към „Зелената маса“. Шарлот бе в безопасност. Кочияшът щеше да я наглежда, същият кочияш, когото бе наемал толкова пъти.
Въпреки неприятната сцена, която му предстоеше, Бакстър се усмихна леко, докато вървеше през стелещата се мъгла. Повечето жени веднага биха повярвали на безсрамната история на Джулиана Поуст Освен това не бе толкова невероятна. Жените по целия свят много често се поддаваха на чара на мъже, които не изпитваха никакви угризения да ги изоставят, когато връзката вече стане неудобна за тях.
Заета с необичайната си за една жена кариера, Шарлот бе опознала много по-добре от повечето представителки на своя пол тъмната страна на мъжката природа. Мнението й за мъжете бе толкова прагматично, че стигаше чак до цинизъм. За нея би било напълно естествено да повярва и на най-лошото, което би могла да й каже мис Поуст Но не бе повярвала дори и за миг на лъжата.