Бакстър все още се наслаждаваше на тази мисъл, когато приближи входа на „Зелената маса“. Поради някакво причина, която не искаше да анализира, за него бе от голямо значение да знае, че Шарлот бе вярвала в него, когато бе изправена пред такова изпитание. Тя със сигурност хранеше към него искрена привързаност, може би обич, която далеч надхвърляше рамките на желанието за страстни експерименти.
Точно когато Бакстър достигна стълбите на входа, пред игралната зала спря файтон, от който се разнасяше гръмогласен смях и пиперливи шеги. Вратата се отвори и на тротоара се изсипаха петима млади пияни дендита. Един от тях загуби равновесие и се стовари на мократа земя. Другите намериха това за изключително смешно.
Бакстър отстъпи и се скри в сенките, изчаквайки новодошлите да платят на кочияша. Когато се обърнаха и поеха по стълбите към клуба, той незабелязано се присъедини към тях. Те изобщо не го забелязаха, когато той влезе в заведението прикрит в тяхната компания.
Вътре помещението се осветяваше само от пламъците на запалена камина и беше претъпкано. Без очилата си, Бакстър виждаше всичко размазано, но не се и нуждаеше от тях, за да разбере, че възможността някой да го познае сред толкова хора е нищожна. Според общоприетото мнение в обществото, още бе много рано, но мъжете бяха изцяло погълнати от играта на покритите със зелено сукно маси. Никой не му обърна внимание.
Буйният огън в огромната камина хвърляше зловещи пламъци над тази сцена! Въздухът беше просмукан с миризма на бира, пот и дим.
Бакстър намери в един отдалечен ъгъл прикритие зад огромна статуя на жена с пищни форми. Извади джобния си часовник и го приближи към лицето си, като че ли искаше да види колко е часът. Започна внимателно да изучава насъбралите се, но от Хамилтън и Норис нямаше и следа.
Навъсен и недоволен, Бакстър понечи да затвори часовника, но едно движение по стълбите в дъното на помещението го накара да се поколебае. Отново вдигна часовника и внимателно насочи поглед нататък.
Няколко млади господа, включително Хамилтън и Норис, се бяха отправили към горния етаж. Бакстър се запита дали горе има закътани сепарета, където членовете могат да вечерят в уединение, или новият собственик бе избрал съвсем дискретно да продължи да използва заведението като публичен дом.
След това Бакстър си спомни нещо, което бе казал Хамилтън — управата на заведението предоставя специално място за срещи за елитните членове на клуба.
Бакстър затвори капачето на часовника и го пусна в джоба на палтото си. Не се нуждаеше от очила, за да си проправи път и да прекоси помещението. Но когато се приближи в основата на стълбите, забеляза огромен мъж, облегнал се небрежно на перилото. Фигурата на мъжа се мержелееше неясно пред погледа му, затова Бакстър извади отново часовника и докато около него се тълпяха множество хора, рискува отново да погледне. Имаше нужда само от един поглед към широкоплещестия мъж на стълбите. Той определено изглеждаше като телохранител. Очевидно бе поставен там, за да осигурява спокойствието на елитните членове на клуба, които имаха привилегията да се забавляват на горния етаж.
Изведнъж любопитство и лошо предчувствие го връхлетяха с еднаква сила. Това, което бе видял на приземния етаж на „Зелената маса“ бе достатъчно лошо. Беше място, в което един невнимателен младеж можеше да изгуби цяло състояние само с една игра. Каквото и да ставаше на горния етаж, със сигурност бе още по-лошо.
В какво, по дяволите, се бе забъркал Хамилтън, чудеше се Бакстър. Сякаш отново чуваше думите на баща си, който го молеше да пази младия си брат.
Като потисна едно стенание, Бакстър започна да си проправя път към входната врата. Изчака, докато група младежи се приготвиха да излизат, и незабелязано се присъедини към тях.
Когато се озова на тротоара, Бакстър веднага се насочи към ъгъла на улицата. Спря за момент, за да извади очилата от джоба си и да ги постави на носа си. След това свърна и продължи по улицата, която щеше да го изведе на гърба на „Зелената маса“.
В този час повечето от околните сгради бяха потънали в мрак, но от прозорците и кухните на клуба струеше достатъчно светлина, за да се ориентира. Сградата беше на три етажа. От улицата Бакстър Можеше да види, че прозорците на последния етаж са тъмни. Но на втория етаж от един прозорец се процеждаше тънък лъч светлина. Преди години „Манастирът“ бе много известен, припомни си Бакстър, докато се промъкваше под прикритието на сенките в градината. В своя апогей, това бе място, което упражняваше куп забранени дейности и предлагаше екзотични удоволствия. Такова заведение имаше нужда от тайни входове и изходи, без да се броят скритите наблюдателни места и тайни стълбища.