Това заведение бе от местата, които бяха привличали баща му.
В занемарената градина имаше тоалетна. Бакстър изчака известно време. Оттам излезе пиян мъж и се отправи към клуба, като влезе през една задна врата. След миг Бакстър го последва. Намери се в тесен коридор, явно използван от прислугата. Коридорът беше празен. В единия край едно тясно вито стълбище водеше към горните етажи.
Бакстър пое по стълбите с голяма предпазливост За щастие, всички стъпала бяха в отлично състояние. На първата площадка спря за момент. Вратата, която водеше към другия коридор, беше заключена. Бакстър не се бе сетил да вземе шперцовете със себе си, така че се наложи да изгуби доста повече време, като отключи с помощта на телената част от рамките на очилата. Само миг по-късно се намери в тъмния коридор на втория етаж. Тъкмо се готвеше да се насочи безшумно към стаята, откъдето мислеше, че идва светлината, която бе видял от улицата, когато дочу шум от стъпки по дървените стъпала. По-точно една стъпка. Шумът бе толкова лек, че сигурно бе предизвикан от някой, който много внимаваше да не се издаде. Бакстър се притаи в сенките. В коридора влезе фигура, загърната в широка наметка. Бакстър се отдели светкавично от стената, обви ръка около врата на непознатия и притисна гърлото му.
— Не мърдай! Нито звук! — изсъска тихо той.
За миг фигурата се вцепени от изненада, след това закима бързо с глава. Бакстър долови познат аромат на билков сапун, чисто женски. Никога не би могъл да сбърка това ухание. Дори на смъртния си одър щеше да се измъчва от сладострастния аромат, който въздействаше толкова силно на сетивата му.
— Хиляди дяволи, Шарлот! Какво правиш тук?
Глава 12
— Видях те, че излизаш от клуба и се насочваш надолу по улицата. Но не се върна при файтона. Не знаех какво да мисля. — Шарлот беше останала без дъх не само от безпокойство, което я бе накарало да излезе от файтона, но също и от лудия бяг, в който бе прекосила улицата и бе изкачила задните стълби.
Шокът, който бе преживяла, след като изведнъж се намери притисната от силна мъжка ръка, само влоши нещата. Когато осъзна, че мъжът, който я държеше, беше Бакстър, изпита огромно облекчение, но пулсът й продължи да препуска бясно.
Бакстър бе ядосан. Много ядосан. В гласа му долови стоманени нотки, които никога преди не бе чувала.
— Казах ти да чакаш във файтона!
Шарлот сви рамене и няколко пъти си пое дълбоко дъх.
— Бях разтревожена. Не знаех какво става. Помислих си, че може би се нуждаеш от моята помощ.
— Ако имах нужда от помощта ти, щях да ти я поискам.
— Виж, Бакстър, няма защо да се ядосваш. Трябва ли да ти припомня, че и двамата сме замесени в тази работа?
— Как бих могъл Да забравя? — Бакстър я пусна и я побутна леко към вратата. — Ще се върнем по същия път, по който дойдохме. Бързо!
— Но защо дойде точно тук?
— За да намеря Хамилтън. Но това може да почака. Първо трябва да те изведа оттук.
— Няма причина да не продължим двамата това, което започна сам.
— Съществуват хиляди причини да не го направим. От стаята в дъното на коридора проехтя мъжки смях.
Бакстър се вцепени Шарлот почувства как той се обърна и впи поглед в тази посока. Тя също погледна нататък.
В края на тесния коридор имаше малък прозорец без завеси, От прозореца струеше достатъчно светлина, за да се различават редицата затворени врати от двете страни на коридора. Тънък лъч светлина се процеждаше под последната врата отляво.
— Хамилтън в тази стая ли е? — попита много тихо Шарлот.
— Подозирам, че точно там се събират членовете на клуба.
Шарлот бе заинтригувана.
— Имаше намерение да го проследиш ли?
— Нека просто кажем, че бях любопитен. — Бакстър се пресегна встрани от нея и отвори вратата, през която бяха влезли в коридора.
Но в подножието на стълбите се чуха стъпки. Шарлот потрепери от безпокойство. Някой се изкачваше по задното стълбище! Бакстър не изруга на глас, но тя можеше да се закълне, че чува едва доловимото му „По дяволите!“ Затвори вратата толкова бързо, колкото я бе отворил. Сграбчи ръката й и я дръпна по коридора. Шарлот забеляза, че той изобщо не си направи труда да отвори първите три врати. Избра чак четвъртата. Шарлот изпусна въздишка на облекчение, когато вратата се отвори само с леко побутване. Изобщо не й се мислеше за възможността да бъде заловена от човека, който се изкачваше по стълбите.
Щеше да бъде не просто объркващо и ужасно неловко, а щеше да избухне страшен скандал, ако двамата с Бакстър бъдеха открити тук. Младите господа от клуба без съмнение щяха да изпаднат в ярост от факта, че са шпионирани от Бакстър Сейнт Айвс и годеницата му. Новината щеше да се разнесе със скоростта на прериен пожар.