Бакстър я побутна леко и двамата се озоваха в малка стая. Шарлот сбърчи нос, когато вдъхна миризмата на застоял въздух. Очевидно стаята не бе проветрявана от доста време. Младата жена се движеше с голяма предпазливост, неспособна да различи нищо в непрогледната тъмнина.
От стаята в дъното на коридора отново проехтя ехото на дружен мъжки смях. Бакстър бързо затвори вратата. Шарлот усети движение и разбра, че той бе прилепил ухо до стената. Знаеше, че се ослушва за стъпките на човека, който се изкачваше по задното стълбище.
Тя отстъпи предпазливо крачка назад и неочаквано се блъсна в друга врата. Разбра, че е съединителна врата към стаята, съседна на тази, която използваха Хамилтън и приятелите му.
Отвън в коридора се чу как една дъска от пода силно изскърца, някой с тежки стъпки премина покрай стаята, в която се криеха Шарлот и Бакстър. Който и да бе, той не спря пред вратата им. Без съмнение това бе някой прислужник, който изпълняваше задълженията си. Може би носеше вино на членовете на клуба. Двамата с Бакстър трябваше да останат в тази стая, докато човекът не се върнеше обратно. Шарлот докосна леко ръката на Бакстър.
— Какво има? — прошепна той тихо в ухото й.
— Тук има още една врата. Води към съседната стая. Може би ще можеш да чуеш какво се говори там вътре.
— Трябва да те изведа оттук.
— Можеш да повтаряш това колкото си искаш, но не можем да направим нищо, докато прислужникът не си отиде. И тъй като вече сме тук, ще бъде жалко да пропуснем възможността, която ни се предоставя.
Шарлот почувства колебанието му. Пое ръката му в своята и я постави на бравата зад себе си.
— По-дяволите!
Знаеше, че той се двоуми как да постъпи. Запита се дали не си мисли, че упражнява лошо влияние върху него. След миг той взе решение. Заобиколи я и бавно и много внимателно отвори междинната врата.
От другата стая веднага ги блъсна миризмата на стар и застоял въздух. Шарлот се приведе леко напред, за да надникне зад ъгъла. От прозореца без завеси все пак идваше достатъчно светлина, за да се види нещо от вътрешността. Дори на това оскъдно осветление можеше да се види, че килимът е стар и износен, върху него бе поставено широко легло, а отстрани имаше неголям гардероб. Отдясно бе сложен голям леген за вода. На едната стена висеше накриво някаква картина.
Бакстър докосна с пръст устните на Шарлот, но нямаше нужда да я предупреждава да пази тишина. Само една тънка стена ги разделяше от Хамилтън и приятелите му. От съседната стая ясно се чуваше висок мъжки смях, който в следния миг затихна, последван от говор, но не толкова висок и груб.
Замаяна, Шарлот видя Бакстър да прекосява стаята и да се приближава към гардероба. Отвори го внимателно и бързо прегледа вътрешността, като че ли очакваше да открие нещо интересно. Очевидно разочарован, той отстъпи крачка назад и застана през картината. След като я изучава в продължение може би на цяла минута, той я свали от стената. На мястото, където беше картината, се виждаше малка дупка. Изненадана, Шарлот насочи вниманието си към нея. Сигурно можеше да се погледне в стаята, където се бяха събрали Хамилтън и другите членове на клуба. Отбеляза си да попита по-късно Бакстър откъде е разбрал, че зад картината има шпионка.
Бакстър долепи око до отвора. Шарлот се спусна към него, тъй като бе нетърпелива да погледне, и долови сладък билков аромат, който й напомни малко за аромата в дома на Джулиана Поуст. Но тази миризма бе много по-силна. Шарлот видя как Бакстър отстъпи крачка назад, за да си поеме дълбоко въздух, преди отново да погледне през дупката.
Гласовете на мъжете в другата стая сега се долавяха много по-лесно, но бяха някак неясни, като че ли мъжете не бяха само упоени, но и леко сънливи.
— Хайде, човече, върви си! — извика някой на слугата. Вратата се отвори и веднага след това се затвори. В коридора отново се чуха стъпки.
— Време е да повикаме нашия магьосник — съобщи с монотонен глас един от мъжете. — Нека да видим какви демонстрации на силата на метафизично ниво ни е подготвил за тази вечер.
— Изпитание — обади се друг — Той ни обеща изпитание. Нека тази вечер великият магьосник покаже уменията си.
— Чудесна идея! — изломоти едва разбираемо някой. — Нека да видим колко е умен нашият магьосник. Нека да докара Норис до транс. Нали ще участваш, Нори?
— Защо не? — Норис беше някак отпуснат. — Винаги с удоволствие ще участвам в експеримент на метафизично ниво. Повикайте проклетия магьосник…