Членовете на клуба започнаха отново за припяват монотонния напев с тежки, ритмични гласове, които кънтяха в съзнанието на Шарлот.
Шарлот бе така погълната от зрелището, което се разиграваше пред очите й, че стана непредпазлива и съвсем забрави за упойващия аромат на билките. Мислеше, че чува как магьосникът говори нещо, но гласът му не надвишаваше монотонния припев на останалите. По гръбнака й отново пролази ледена тръпка, но тя не можеше да намери сили да се отмести.
Трябваше да се приближи още, помисли си замаяно. Искаше хубаво да разгледа медальона. Трябваше да го види. Чувстваше, че това е от особена важност.
Бакстър я сграбчи за китката и насила я откъсна от дупката. Шарлот се опита да се изплъзне от хватката му Той закри устата й с ръка и властно отмести тялото й встрани. Шарлот започна да се съпротивлява. Бакстър я стисна още по-силно в прегръдките си. Дланта му притисна с нова сила устата й. След това притисна главата й до гърдите си, така че тя изобщо не можеше да се движи.
Ядосана, Шарлот опита да разтвори пръстите му, но той я стисна още по-силно. Шарлот осъзна, че й се бе завило свят, тъй като стаята се завъртя пред очите й. Пое си няколко пъти дълбоко дъх, но този път въздухът не бе примесен с опияняващата миризма на билки. Изведнъж малката, обляна в лунна светлина стая спря да се върти и тя отново можеше да вижда ясно. Шарлот се отпусна на гърдите му, като въздъхна от облекчение.
Какво, за бога, се бе случило? Шарлот изпита неудобство, припомняйки си държанието си само отпреди миг. Ръката на Бакстър все още покриваше устата й, в това положение той я подтикна леко към свързващата врата. Шарлот разбра. Беше време да си тръгват Бакстър бе напълно прав, помисли си тя. Най-добре беше да се измъкнат сега, когато членовете на клуба и техният магьосник бяха погълнати от странния си ритуал. Шарлот докосна ръката на Бакстър, показвайки му по този начин, че е готова да го придружи. Той се поколеба за миг, после махна ръката си от устата й. Шарлот не каза нищо.
Бакстър я хвана за ръката и я изведе пред свързващата врата. Озоваха се в стаята, в която се бяха скрили в самото начало. Бакстър се приближи до вратата към коридора и надникна предпазливо. Миг след това пристъпи в коридора, като все още държеше Шарлот за ръка.
Двамата предпазливо достигнаха вратата, която водеше към задното стълбище. Бакстър я отвори, огледа се, след това се обърна към нея и кимна.
— На стълбището няма никой. Аз ще тръгна пръв. Ще трябва да побързаме.
Шарлот не се възпротиви, а го последва бързо. Бакстър отново спря за момент, когато се озоваха в малкото помещение за слугите в основата на стълбището. Не се виждаше никой. Шумът от игралната зала в предната част на къщата идваше до тях като неясно бучене.
В следния миг бяха в безопасност извън къщата. Шарлот забеляза, че мъглата доста се е сгъстила. Тя се стелеше на талази в градината и отразяваше призрачно и някак зловещо светлината от прозорците.
Шарлот позволи на Бакстър да я изведе на улицата, където беше почти невъзможно да се види каквото и да било. Изведнъж върхът на обувката й се удари в някакъв твърд предмет, Шарлот примигна и едва сподави един болезнен стон.
— Добре ли си? — попита Бакстър, без да забави крачка.
— Да. Мисля, че се спънах в някакъв захвърлен сандък.
Той не отвърна нищо. Двамата завиха зад един ъгъл и се озоваха от другата страна на улицата. В мъглата се виждаха карети, които се движеха в двете посоки, но изглеждаха някак неестествено, сякаш плуваха. От посоката, където се намираше „Зелената маса“ долитаха пиянски викове и смях.
Шарлот се опита да нахлупи още по-ниско качулката на наметката си. До нея Бакстър свали очилата си, нахлупи шапката си над очите и вдигна високата яка на палтото си. Тези прости действия го промениха до неузнаваемост. Хвана Шарлот за ръка и я преведе през улицата.
Само след няколко минути се намериха в наетия от Бакстър файтон, където бяха в безопасност. Шарлот изпусна дълбока въздишка на облекчение, когато файтонът потегли. Бакстър запали вътрешния фенер.
— Какво означаваше всичко това? — попита тя.
— Мисля, че Хамилтън и приятелите му се готвеха да наблюдават демонстрация на хипноза. — След като запали фенера, Бакстър се отпусна в единия ъгъл.
Шарлот му хвърли настойчив поглед. Слабата светлина от фенера придаваше на грубо изсечените черти на лицето му неумолимо, дори жестоко изражение. Шарлот можеше почти да почувства как той потъва в дълбините на собствените си мисли. Студена решителност измести всяко чувство от очите му.