— Хипноза? Някакъв вид мезмеризъм, така ли?
— Да. В този случай ефектът се подсилва от някакъв опиат.
— Разбира се! Благовонието! — Шарлот се намръщи. — Сигурно, преди да си тръгнем, самата аз вдишах твърде много от него. Най-странното беше, че ме обзе внезапно желание да разгледам по-отблизо онзи медальон, който държеше магьосникът. Чувствах, че трябва да го видя на всяка цена.
— Знам — отвърна сухо Бакстър. — Наистина беше много настоятелна.
Шарлот се изчерви.
— Така е, но за щастие ефектът от опиата е само временен. Вече се чувствам съвсем добре, всъщност — както обикновено.
— Шарлот, скъпа, думата „обикновено“ изобщо не може да се отнася за теб.
Шарлот не знаеше как да приеме думите му, затова просто не им обърна внимание.
— Колкото до тази глупост с хипнозата. Чела съм книгата на доктор Мезмер, както и мнението на тези, които заявяват, че използват подобни методи и постигат забележителни резултати. Винаги съм смятала, че цялата тази работа е просто най-лошият вид измама.
— Аз също, но на поетите доста им харесва. Както и на моя иконом Ламбърт. Ходи при някакъв доктор Флат, който по този начин лекувал болките в ставите му.
— Но това, на което станахме свидетели, няма нищо общо с медицината.
— Така е. — Бакстър отмести леко пердето и замислено огледа обвитата в мъгла улица. — Но има и такива хора, включително някой си Де Мейнодук, за които се говори, че експериментират с хипноза, използвайки я като средство, за да разкриват тайни на някои окултни науки.
— Окултни?
— Алхимия, например.
— Припевът! — прошепна Шарлот. — Мисля, че чух някои неща, свързани с алхимията, в онзи рефрен, който повтаряха членовете на клуба, когато викаха своя магьосник. Живак, сяра, сол.
— Точно така — отвърна Бакстър, но не извърна поглед към нея. Изглеждаше напълно погълнат от мрака навън. — Живакът, сярата и солта някога са считани от древните алхимици като основа на всичко, включително и на златото. Съществувала теория, според която, ако човек може да отдели свръхестественото вещество от тези субстанции от материалната форма, в която се намират, ще притежава, наред с други неща, и тайната на превръщането на всеки метал в злато.
Нещо в тона, с който бяха произнесени тези думи, привлече вниманието на Шарлот.
— Наред с други неща? Какво повече би могъл да желае един алхимик от това да може да превръща оловото в злато?
Бакстър най-сетне се обърна и я погледна. В очите му горяха опасни пламъци.
— За един истински алхимик тайната на превръщането на оловото в злато е не повече от знак, че е на верен път.
— Не разбирам. Каква е била истинската цел на тези експерименти?
— Алхимиците търсели философския камък, тайната, фундаменталното познание за света, което ще ги дари с неизмерима мощ.
Шарлот отново почувства как я обзема хлад. Усещането беше същото, каквото бе изпитала, когато наблюдаваше действията на магьосника. Внимателно се вгледа в лицето на Бакстър, омаяна от студения огън в очите му.
Но това беше различно. Бакстър беше различен. Той нямаше нищо общо с облечения в черно магьосник. Но мощният ум заедно с непоклатима воля и самообладание винаги са били опасна комбинация, помисли си тя. А Бакстър притежаваше и двете.
Шумовете от улицата постепенно заглъхнаха в далечината. Като че ли мъглата и мракът поглъщаха всичко; струваше й се, че единственото сигурно и безопасно място в света е вътрешността на този файтон. Всичко останало сякаш не съществуваше.
Беше затворена тук, в това тясно пространство, заедно с любимия човек, чийто непризнати амбиции можеха да се мерят само с тези на древните алхимици. В този момент я прониза една мисъл, която я накара да потрепери. Ако Бакстър не осъзнаеше, че любовта бе истинското име на Философския камък, който търсеше, и двамата можеха да изгорят в пламъците на страстта, която така неочаквано се бе зародила между тях.
— Какво ти е, Шарлот? Изглеждаш някак странно. Думите му нарушиха тишината между тях, Шарлот рязко излезе от унеса си, Примигна смутено и отклони поглед.
— Няма нищо. Просто се бях замислила за рефрена и за другите неща в него, които се отнасят към алхимията. Какво означава изразът „тружениците на огъня“?
— Това е стар термин в алхимията. Произлязъл е може би оттам, че цялата им работа се е извършвала в нагорещени от огъня съдове.
— След това споменаха Хермес. Кой е той?