— Хермес Трисмегистос. Мнозина мислят, че той е авторът на законите на алхимията, за които се предполага, че са написани на смарагдова плоча.
— „Зелената маса“ — прошепна Шарлот.
Бакстър се усмихна горчиво.
— Да. Така са нарекли и клуба си. Изглежда, че Хамилтън и приятелите му са превърнали хипнозата и алхимията в основа на тайния си клуб. Добавили са някои ритуали и благовония и са намерили подходяща драматична фигура на някакъв магьосник, за да ги забавлява.
— Може би самият магьосник ги е открил — предположи Шарлот.
— Възможно е. Може да се изненадаш колко измамници забогатяха неимоверно, след като привлякоха покровители от висшите кръгове. Повече от хората от висшето общество казват, че са обхванати от постоянна досада. Тяхното безкрайно отегчение ги води дотам, че започват да търсят странни и екзотични удоволствия.
— Предполагам, че няма нищо лошо в забавлението, което си е избрал Хамилтън — каза бавно Шарлот. — Неговият таен клуб изглежда много по-малко опасен от други.
— Поне не рискува живота си в безумно състезание с файтони в полунощ. Нито пък в търсене на удоволствия, като посещава най-долните вертепи. „Зелената маса“ не е някой елитен клуб, но има и много по-лоши неща.
— Така е. — Бакстър отново насочи вниманието си към улицата навън и потъна в мълчание.
— Какво те притеснява, Бакстър?
— Връзките. Съвпаденията.
— Какво искаш да кажеш?
Когато той извърна глава и срещна погледа й, Шарлот отново почувства как ледени пръсти стиснаха гърлото й.
— Малката рисунка на Друзила Хескет.
— Какво за нея?
— Сега знам защо ми се стори позната. Почти съм сигурен, че съм я виждал преди много време в един от древните алхимични текстове, които имам в библиотеката си.
Шарлот се втренчи смаяно в него.
— Мислиш, че рисунката има нещо общо с алхимията?
— Не мога да кажа със сигурност. Все още не съм я намерил. Може да ми отнеме известно време. Изминаха години, откакто попаднах на подобна рисунка, затова не съм сигурен точно в коя книга се намира.
— Господи! — Шарлот остави тази мисъл да попие в съзнанието й, след това бе принудена да се замисли за последствията, ако това се окажеше истина. — Това би означавало, че има връзка между клуба „Зелената маса“ и убийството на мисис Хескет.
— Това е само една вероятност — отвърна тихо, но настойчиво Бакстър. — Не мисля, че нещата стоят точно по този начин, но обещавам, че ще проверя.
— Защо мислиш, че нещата не стоят по този начин? — При това откритие Шарлот почувства как изпада в някакво трескаво състояние. — Това е пряка връзка. Не забравяй, че мисис Хескет е имала любовна връзка с лорд Ленокс, чийто син Норис е член на въпросния клуб. И самият той бе един от тези, които се подложиха на хипноза тази нощ.
— Да, но лорд Ленокс, а не синът му, бе любовник ни Друзила Хескет. — Бакстър едва доловимо се усмихна. — Мисля, че мога да заявя без всяко съмнение, че лорд Ленокс няма нищо общо със „Зелената маса“. Това изобщо не е в негов стил. Във всеки случай, изглежда, че членове на клуба са все млади хора, като Норис.
— Може би, но е възможно бедната Друзила да се е натъкнала на някаква информация за някой от членовете на клуба, докато е била обвързана с бащата на Норис. — Шарлот се намръщи. — Не мога да си представя обаче какво толкова би могла да научи, че да й струва живота.
— Това, разбира се, е тайната в този случай. Какво може да е? Членовете на клуба бъбрят за хипноза и мезмеризъм, но така правят и мнозина други.
— Това изобщо не ми харесва, Бакстър.
— Нито пък на мен.
— Ако в клуба „Зелената маса“ има убиец, това означава, че брат ти е в опасност.
Очите им отново се срещнаха.
— Ще се заемем с този въпрос стъпка по стъпка, така, както се прави с всеки добре премислен експеримент. Първо, ще видя дали ще мога да потвърдя подозренията си относно рисунката. След това ще видя дали можем да открием кой е собственикът На „Зелената маса“. Който и да е той, трябва да знае нещо за тази работа.
Шарлот го погледна с възхищение, което дори не се опита да скрие.
— Наистина, мисля, че в края на краищата ще се окажеш изключително полезен доверен човек, Бакстър.
Глава 13
Книгата беше малка и много стара, една от многото стари книги в библиотеката на Бакстър. От дълго време не му се беше налагало да я отваря. Сборник от текстове по алхимия. Беше се сдобил с нея много отдавна, дори не можеше да си спомни при какви обстоятелства.
Според него алхимията безспорно принадлежеше на миналото, а не на настоящето. Тя беше тъмната страна на химията, дяволска смес от окултни науки, метафизически разсъждения и свръхестествени тайни. Истинска глупост.