Изумен от посоката, която бяха взели мислите му, Бакстър отклони поглед.
— Простете, мис Аркъндейл, но не ви разбрах.
— Просто не сте подходящ да заемете поста на доверен човек.
— Защото нося очила? — Той се намръщи. — Аз по-скоро бих сметнал, че те само допринасят за външността ми на незабележим и скучен човек.
— Проблемът не е в очилата! — Шарлот истински се разгневи.
— Току-що казахте, че точно те са проблемът.
— Не ме ли слушате? Започвам да си мисля, че нарочно се преструвате, че не ме разбирате, сър. Повтарям ви, вие не сте подходящ за тази работа.
— Напротив, отговарям напълно на изискванията ви. Мога ли да ви припомня, че именно предишният ви служител ме препоръча?
Шарлот отмина тази реплика с небрежно махване на ръката.
— Мистър Маркъл вече не е на служба при мен. Сега е на път към Девон, където наскоро си купи къща.
— Той наистина спомена нещо, че е заслужил дълга и спокойна почивка. Останах с впечатлението, че сте били твърде взискателна, мис Аркъндейл.
— Моля? — Шарлот застина на мястото си.
— Няма значение. Сега не говорим за оттеглянето на Маркъл. Важното е, че сте се обърнали към него с молбата да ви намери свой заместник И той избра мен, за да поема неговите отговорности.
— По този въпрос крайното решение е мое, а аз казвам, че вие не сте подходящ, сър.
— Уверявам ви, че Маркъл ме смяташе за напълно подходящ. Той с удоволствие написа препоръчителното писмо, което ви показах.
Джон Маркъл, вече възрастен и с посребрени, коси, тъкмо събираше нещата и опаковаше багажа си, когато получи последните инструкции от вече бившата си работодателка. Бакстър се появи точно в подходящия момент. Или поне така си бе мислил, докато се опитваше да убеди подозрителния Маркъл, че е най-подходящият човек за неговото вакантно място.
По-скоро поради облекчение от тази неочаквана възможност бързо да реши този последен „въпрос Аркъндейл“, съвестният Маркъл се бе почувствал задължен още от самото начало да обезкуражи Бакстър.
— Мис Аркъндейл е… как да кажа… малко странна жена — заговори Маркъл, като разсеяно си играеше с писалката. — Сигурен ли сте, че искате да заемете този пост?
— Съвсем сигурен — отвърна по-младият мъж. Маркъл го изгледа продължително изпод рунтавите си вежди.
— Простете, сър, но не разбирам добре защо бихте искали да се обвържете с мис Аркъндейл в качеството си на неин служител.
— Причината е съвсем обикновена. Имам нужда от работа.
— Да, да, разбирам. Но сигурно има и други свободни места.
Бакстър реши малко да поукраси историята си. Лицето му придоби такова изражение, като че ли се готвеше да сподели някаква тайна.
— И двамата знаем какво представляват повечето от свободните места, за които ми говорите. Инструкции към адвокати и различни агенти. Уреждане за закупуване и продажба на имоти. Отношения с различни банки. Все скучни неща.
— След като пет години съм служил при мис Аркъндейл като неин доверен човек, мога да кажа, че скучната и монотонна работа си има своите предимства.
— Бих искал да опитам нещо съвсем различно — отвърна разпалено Бакстър. — Тази служба, изглежда, излиза извън обичайните рамки. Наистина смятам, че това би било известно предизвикателство за мен.
— Предизвикателство? — Маркъл притвори очи. — Съмнявам се, че разбирате какво точно означава тази дума.
— Неведнъж са ми казвали, че водя много еднообразен живот. Наистина си мисля, че няма да е лошо да добавя малко вълнение към него. Надявам се, че тази служба ще ми предостави възможност…
Маркъл отвори широко очи от изненада.
— Казвате, че търсите вълнение?
— Така е, сър. Такова нещо не се случва често на човек като мен. — Бакстър се надяваше, че не преиграва. — Винаги съм живял много скучно и монотонно.
Което беше по-важно, той наистина предпочиташе своя скучен и монотонен живот, помисли си мрачно Бакстър. Проклетата мисия, с която леля му го бе помолила да се заеме, беше неприятна и нежелана промяна в начина му на живот.
Единствената причина, поради която бе позволил да бъде убеден да се заеме с това, бе, че познаваше Розалинд прекалено добре. Тя беше склонна да драматизира — съжаляваше много, че не бе имала възможността да играе на сцена, — но не се отдаваше на глупави фантазии и трескави бълнувания.
Розалинд искрено бе разтревожена поради обстоятелствата, които бяха довели до смъртта на приятелката й Друзила Хескет. Полицията бе съобщила, че жената е застреляна от крадец, който се бе вмъкнал с взлом в жилището й. Розалинд подозираше, че убиецът не е никой друг, освен Шарлот Аркъндейл.