НО РАЗУМЪТ Й Я ПРЕДУПРЕЖДАВАШЕ, ЧЕ ЗЛОТО, КОЕТО НЯМА ОПРЕДЕЛЕНА ФОРМА И ИМЕ, Е МНОГО ПО-ОПАСНО. ШАРЛОТ СТИСНА ПО-СИЛНО НЕЗАРЕДЕНИЯ РЕВОЛВЕР.
— ВЕДНАГА НАПУСНЕТЕ ТАЗИ КЪЩА! — ПРОШЕПНА ТЯ.
СЛАДОСТНИЯТ СМЯХ НА ЧУДОВИЩЕТО Я НАКАРА ДА ПОТРЕПЕРИ. МАЛКИТЕ ПРЕДАТЕЛСКИ ТРЪПКИ С ВСЕКИ ИЗМИНАЛ МИГ Я УВЕРЯВАХА, ЧЕ ТОЙ МНОГО ДОБРЕ ЗНАЕ, ЧЕ ОРЪЖИЕТО Й Е ПРАЗНО.
— ВЯРВАШ ЛИ В СЪДБАТА, МОЙ МАЛЪК ОТМЪСТИТЕЛЕН АНГЕЛ? — ПОПИТА Я ЧУДОВИЩЕТО С МЕЛОДИЧНИЯ СИ ГЛАС.
Вратата на стаята й се отвори рязко.
— Шарлот, Шарлот, събуди се!
Шарлот отвори очи и видя Ариел, която се бе надвесила над нея. Над нощницата си набързо бе наметнала халат и небрежно завързаният колан достигаше до босите й крака.
— Ариел?
— Ти крещеше, Шарлот. Сигурно си сънувала. Предполагам, имала си кошмари. Добре ли си?
— Да. — Шарлот с мъка се изправи в седнало положение и се облегна на възглавниците. Сърцето й продължаваше да блъска бясно в гърдите. Кожата й бе влажна от избилата студена пот. — Да, добре съм. Просто лош сън, нищо повече.
— Предизвикан, без съмнение, от разследването на смъртта на Друзила Хескет. — Ариел се зае да запали свещника до леглото. Пламъкът освети разтревоженото й лице. — Или отново беше някой от старите ти кошмари? Онези, които сънуваше след убийството на Уинтърборн?
— Да. — Шарлот притисна колене до брадичката си и ги обгърна с ръце. — Наистина беше един от онези кошмари. От дълго време не бях ги сънувала и мислех, че са изчезнали.
Ариел приседна в края на леглото.
— Какво точно правехте с мистър Сейнт Айвс тази вечер? Ти се върна толкова късно, Шарлот. Не те видях, след като си тръгна от соарето на Хейтридж. Къде отидохте?
— Дълга история. Сутринта ще ти разкажа всичко. Достатъчно е да знаеш, че Бакстър се опита да намери Хамилтън в клуба му, но не можахме да говорим с него.
— Разбирам.
Шарлот се поколеба.
— Хамилтън някога говорил ли ти е за хипноза?
— За хипноза? — Ариел леко се намръщи. — Спомена го веднъж, когато бяхме на бала, който организираха семейство Клайд. Бяхме излезли на терасата. Изглежда, той знае много нещо по този въпрос Казват, че истинските възможности на хипнозата са подценявани от модерните учени, като…
— Като брат му?
— Да — въздъхна Ариел. — Изглежда Хамилтън се отнася с истинско презрение към интереса на Бакстър към химията.
— Разбирам. — Шарлот отметна завивките и стана от леглото. Приближи се до прозореца и остана така, загледана навън. — Тази нощ двамата с Бакстър научихме, че Хамилтън и приятелите му правят експерименти с хипноза в онзи техен клуб.
— И какво от това? Много хора създават клубове, за да търсят отговор на научни въпроси, които ги интересуват.
— Да, знам — С върха на пръста си Шарлот докосна студеното стъкло на прозореца. Не знаеше как да обясни непонятния страх и неволното привличане, което бе изпитала, докато наблюдаваше какво правят членовете на клуба в „Зелената маса“. Това, което бе видяла, не беше добро. То бе въздействало на въображението й така, че бе върнало старите страхове и кошмари. — Но се страхувам, че клубът на Хамилтън е много необичаен.
— Шарлот, ще ти призная, че започвам все повече да се тревожа от това развитие на нещата.
— Аз също. — Беше истинско облекчение да каже тези думи на глас. Шарлот се обърна с лице към сестра си. — Двамата с Бакстър мислим, че съществува връзка между „Зелената маса“ и смъртта на Друзила Хескет.
— Не! — Ариел бързо се изправи. — Не намеквай, че Хамилтън има нещо общо с убийството на мисис Хескеи! Не вярвам!
— Не намеквам нищо подобно. Но може би някой друг член на клуба има пръст в тази работа.
— Но всичките членове на клуба са негови приятели. Те със сигурност не могат да бъдат замесени в убийство.
— А познава ли Хамилтън всички членове на клуба? Сама знаеш, че те не са никак малко. Тази вечер преброих поне половин дузина. Може би един-двама не са чак толкова близки приятели с Хамилтън.
— Може би. — Ариел прехапа замислено долната си устна. — Не мога да твърдя със сигурност, че никой не е замесен в нищо незаконно. Мислиш ли, че би помогнало, ако помоля Хамилтън да ми разкаже за приятелите си?
Шарлот се поколеба, но само за миг.
— Не! Остави Сейнт Айвс да се оправя с това. Те са братя.
— Да, но се страхувам, че между тях не съществува някаква особена привързаност.
— Бакстър е бил натоварен с отговорността за Хамилтън. А той е човек, който ще изпълни дълга си.