— И без това има толкова неща, за които да се тревожа. Леля ми настоява да й дам отговори, които нямам. Мериан очаква от мен да пазя от неприятности разглезения ми брат, който изобщо не дава пет пари за мен. Не съм имал време за собствените си химически експерименти, откакто започна цялата тази лудост, освен това изгубих икономката си. Четвъртата за последните пет месеца!
— Разбирам много добре, Бакстър. — Шарлот му се усмихна. — Съжалявам, че напоследък животът ти се е обърнал с главата надолу Но не се безпокой. Всичко скоро ще свърши и ти ще си свободен да се върнеш към предишните си занимания. Само помисли: когато всичко свърши, никога повече няма да ме видиш.
Пред очите му внезапно се появи образ — самият той полита към морската бездна в разбиващите се с грохот вълни под прозореца му Старите белези като че ли пламнаха с нов огън. Бакстър започна отчаяно да се бори с необяснимия пристъп на паника с всичките сили на логиката и разума, които притежаваше.
— Да, знам това много добре — отвърна той много тихо.
Между тях се възцари тишина.
Бакстър се обърна и тръгна към библиотеката.
— Тъй като вече си тук, мога да ти кажа, че трябва да променим посоката на издирванията си. Вместо да проучваме другите ухажори на Друзила Хескет, мисля, че е по-добре да обърнем по-голямо внимание на членовете на клуба, който посещава Хамилтън.
— Чудесна идея. Съгласна съм. — Тя го последва в библиотеката.
— Не можем да пренебрегнем факта, че всичко това има връзка с Норис, наследника на лорд Ленокс.
— Наистина. Мисис Хескет е имала връзка с бащата. Но не мога да си представя Норис като хладнокръвен убиец.
— Нито пък аз — призна Бакстър. — Но имаме откъде да започнем. Ще помоля леля да ми помогне. Ще трябва да ни издейства покана, която ще ни позволи да влезем в дома на Ленокс колкото е възможно по-скоро.
— Това няма да е трудно — отвърна Шарлот. — Ариел ми каза, че най-голямата сестра на Норис организира след два дни маскен бал в семейната им къща.
Глава 14
Изпълнена с гордост, Шарлот наблюдаваше Ариел, която бе облечена като водна нимфа и която един воден дух тъкмо водеше към дансинга. Ариел дори не можеше да си поеме дъх, тъй като много кавалери държаха да ги удостои с честта да танцува с тях.
— Не е ли чудесна? — Шарлот се усмихна с обич, докато наблюдаваше танцуващите под светлината от разноцветните фенери, които за тази вечер бяха заменили полилеите. — Готова съм да се обзаложа, че не е пропуснала танц, откакто пристигнахме.
— Аз дори не мога да я видя ясно — промърмори Бакстър. — Особено на тази приглушена светлина. Аз съм без очилата си, забрави ли? Трябва да стоят в джоба на проклетата пелерина!
— О, да, забравих. Не можеш да носиш едновременно очилата и маската, нали? — Шарлот извърна поглед към него и изведнъж почувства необясним страх, който нямаше нищо общо с плановете им за тази вечер.
Дългото черно наметало и маската на строгото домино бяха идеално прикритие за Бакстър, тъй като имаше поне още няколко подобни костюма в залата. Шарлот знаеше, че той е избрал черното домино, защото това щеше да му позволи да остане незабележим сред множеството на бала, и се бе оказал напълно прав.
Но Шарлот се страхуваше, че черното, развяващо се наметало и маската му прилягат прекалено добре. Внезапно си представи как Бакстър изчезва завинаги в една дълбока пещера и отнася със себе си алхимичния огън на безумната си страст…
Поддавайки се на моментен каприз, Шарлот бе избрала да се появи на бала в костюм на Диана, богинята на лова. Както бе обяснила на Ариел, костюмът бе съвсем подходящ за жена, тръгнала на лов за убиец.
— Ненавиждам баловете с маски — изръмжа Бакстър. — Възрастни хора да се мотаят в една зала с маски и костюми. Пълна глупост!
— Трябва да признаеш, че точно този бал ни е добре дошъл.
— Наистина. Ще разчитам на теб да ми кажеш кога Ариел ще започне да танцува с младия Норис — продължи той.
— Прошепна ми преди няколко минути, че следващият й танц ще бъде с Норис.
Бяха си изработили план за действие същия следобед. Ариел беше тази, която предложи да се подсигурят допълнително. Беше отбелязала, че ще е достатъчно да се погрижи Норис да бъде зает поне част от времето, от което Бакстър имаше нужда, за да намери стаята му.
— Изглежда, ще трябва да изчакаме няколко минути. — Бакстър рязко постави чашата си с шампанско на един поднос наблизо. — Можем да го прекараме на дансинга.
Шарлот примигна объркано.
— Искаш да кажеш, Бакстър, че ме каниш да танцуваме?
— Защо не? Предполага се, че сме сгодени, нали така?