— Бакстър, въпросът е много важен! — Хамилтън се приближи още повече. Бакстър неохотно насочи вниманието си към него. Хамилтън не бе маскиран. Носеше вечерен фрак с идеална кройка, елегантна вратовръзка и панталони по последна мода. Лицето му бе бледо и разтревожено.
— В момента съм зает, Хамилтън. Кажи какво има и ако може — по-бързо.
— Преди два дни… — Хамилтън преглътна с мъка, след което продължи: — Преди два дни ти самият ме посъветва да бъда внимателен. Предупреди ме, че в клуба ми може да ме грози опасност.
Сега вече Хамилтън привлече изцяло вниманието на своя полубрат.
— Случило ли се е нещо?
— Да, но не на мен — отвърна бързо младежът. — Тревожа се за Норис. Преди няколко вечери направихме хипнотичен експеримент.
— Да, знам. Обект на този експеримент беше Норис.
Хамилтън го погледна объркано.
— Но откъде знаеш?
— Няма значение. И какво стана? Норис направи ли се на магаре на нечий прием по-рано тази вечер? Съмнявам се, че на Ленокс това ще му хареса, но каквото и да е, едва ли е толкова лошо. Богатството и влиянието на Ленокс могат да поправят лошите последици от някои лудории, включително и ефекта от смъкнатите панталони на Норис.
Хамилтън впи недоумяващ поглед в брат си.
— Нямам представа как си научил подробностите от нашия експеримент, но сега това не е важно. Въпросът е, че накрая магьосникът…
— Магьосникът?
Хамилтън недоволно присви устни.
— Човекът, когото сме наели да провежда експериментите. Наричаме го нашия магьосник. Разбираш ли, всичко това страшно ни забавлява. Във всеки случай, магьосникът не накара Норис да пиука като пиле или да си свали панталоните на някой прием. Направи нещо много по-лошо.
— Какво го е накарал да направи?
— Използва методите на хипнозата, за да убеди Норис да извика Антъни Тайлс на дуел.
— Норис е предизвикал Антъни Тайлс на дуел? Не мога да повярвам!
— Истина е — прошепна Хамилтън. — През последните две години Тайлс е участвал най-малкото в три дуела. А освен това е и отличен стрелец. Винаги улучва. За бога, той винаги пролива кръв!
— Да, известно ми е.
— Поне за един от противниците му се говори, че е починал от раната, причинена му от Тайлс. Друг не може да използва вече ръката си поради куршум, забит от Тайл в рамото му. Трети просто изчезнал. Никой не знае какво е станало с него, но все пак някои хора говорят, че е бил ранен толкова лошо, че се налагало постоянно да взема лауданум, тъй като непрестанно изпитвал болка.
— Съгласен съм, че Тайлс си е извоювал ужасна репутация.
— Говори се, че се упражнява всеки ден в Мантън. Смъртоносен изстрел. Никой, който притежава поне капчица здрав разум, не би го предизвикал.
— Точно така. Не виждам никакъв смисъл в постъпката на Норис.
Изражението на Хамилтън стана още по-мрачно.
— Но той е направил точно това. Това съвсем не е в неговия стил, Бакстър. Норис е най-добросърдечният човек, когото познавам. Той никога не избухва, никога не се поддава на гнева. Норис е най-добрият ми приятел и аз се страхувам, че е подписал собствената си смъртна присъда.
— Накарайте магьосника да отмени действието на хипнозата.
— Не можем да го открием — отвърна Хамилтън, без да скрива отчаянието си. — Не знаем къде живее и как да се свържем с него.
Бакстър се намръщи.
— Как се срещнахте с него за пръв път?
— Всъщност той беше този, който се срещна с нас. Предложи да ни обучи на специални техники, които ще ни дадат възможност да се свързваме директно със силите от метафизичния свят Всичко това беше много интересно и ние истински се забавлявахме. Но сега нещо се обърка.
— Наистина — отвърна тихо Бакстър.
— Нещата излязоха извън контрол. Страхувам се, че Норис най-вероятно ще бъде убит на дуела тази сутрин.
— Говорим за тази сутрин, на зазоряване? — попита предпазливо Бакстър.
— Да. Нощта си отива толкова бързо!
— Накарайте Норис да се извини на Тайлс. Мисля, че извинението ще бъде прието.
— Аз самият се опитах да убедя Норис да се извини, но той не иска и да чуе за това. Той не е на себе си, Бакстър. Преди няколко минути танцува с мис Ариел и се държа така, като че ли изобщо нищо не го интересува. И все пак призори ще се дуелира с Тайлс. Това е истинско безумие!
Бакстър се замисли, а погледът му бе насочен към осветената бална зала.
— Бакстър? — Хамилтън се намръщи. — Чу ли какво казах? Норис ще рискува живота си тази сутрин. Трябва да го спрем.